— Какво да направя? — настоятелно попита тя. — Не мога да оформям щитове, не съм толкова бърза!
— Ще се научиш.
— Ако оцелея!
— Уместна забележка. Въздух, можеш ли да боравиш с въздух?
— Само малко.
— Въздух зад огъня ти. Най-горещия огън, на който си способна. Той ще разтопи желязото, а въздухът ще разнесе разтопения метал около теб.
— И да залее всеки наоколо? Това е лудост!
— Това е магьосничество! — Бо я спря с ръка на гърдите ѝ. — Мамка му. — Сградата се разтресе и двамата едва не паднаха. — Един от тези проклети Привилегировани се опитва да помогне на Бруд. Не знам дали ще има полза, но да ме глътнат ямите, ако му позволя. — Той протегна едната си ръка. Нила забеляза как пръстите му се помръдват бавно, клепачите му се отпускат над очите. — Мамка му, силите ме напускат. Проклетият му крак!
— Кажи ми какво да направя.
— Привилегирован. Там. — Той посочи нагоре и вдясно. — Два етажа нагоре. Усещаш ли го?
Нила устреми сетивата си. Можеше да го усети, както и нещо по-значимо извън двореца. Беше мрачно и зловещо, далеч по-силно от магията на гурланския неутрализатор. Това вледени вътрешностите ѝ.
— Добре — каза тя с разтреперан глас.
— Убий го.
— Как?
— Използвай въображението си.
Нила се навъси. Протегна се нагоре и запрати магията си към тавана, собственият ѝ огън хвърли пръски надолу и опърли дрехите ѝ, преди да разтопи мрамор, дърво и мазилка и да пробие черна дупка право през вътрешността на сградата.
Нила почувства как жизнената нишка на Привилегирования бе прекъсната, светлината му Отвъд угасна.
— Успях. Успях!
— Гордея се с теб. Само не се възгордявай. Щеше да отблъсне атаката, ако беше внимавал. Продължавай, остават още двама. Лори е още на петия етаж, но няма да остане там за дълго.
Железният шип изникна от нищото, прониза Бо в рамото и го захвърли през коридора. Отговорът му беше почти мигновен, пръстите му шаваха още докато летеше и през въздуха се понесоха ледени копия, пронизали Привилегирования, изникнал на стълбището пред тях.
Бо се опита да изтръгне пръта от рамото си и изкрещя, щом то прогори кожата му. Китките му изведнъж бяха приковани към стената с въздух и едно малко шипче премина право през дланта на дясната му ръка.
Нила се взираше ужасено в нахълталата в коридора Лори, която не обърна никакво внимание на Привилегирования си другар, прикован към стената от ледените висулки като някакво насекомо. Нила изсумтя и вдигна ръце, но моментално бе повалена от въздушен юмрук.
Главата ѝ пулсираше, докато се мъчеше да се изправи и наблюдаваше безпомощно как Лори приближава Бо. Бруданската Привилегирована спря пред него, сетне се обърна, за да огледа Нила.
— Ти какво си, негова ученичка? Трябваше да си донесеш резервни ръкавици, момиченце. Подобна битка може да ги изгори. — Тя се обърна към Бо и постави пръст под брадичката му. — Ще ти отправя предложението за последен път. Но ако искаш да преживееш настоящия момент, ще трябва да ме умоляваш да убия немирницата, която наричаш своя ученичка, и да се смееш на писъците ѝ.
Бо се задави на няколко пъти.
— Е? — попита Лори.
— Нила — изграчи Бо. — Помниш ли неутрализатора?
— Не ми отговаряш — каза Лори. — Имаш пет секунди.
— Имаш отговора ми, кучко.
Нила се изправи мъчно на крака и се устреми Отвъд.
— И какъв е той? — каза Лори и килна глава напред с присмех.
— Гори — отвърна Бо.
Нила почерпи от цялата си ярост, подтиквана от спомените за страха и безпомощността си в ръцете на всички, които бяха злоупотребили с нея. Използва тази сила, за да извлече магията от Отвъд. Тя се разля в нея — повече мощ, отколкото можеше да удържи. Лори се обърна към опасността, над рамото ѝ се оформи шип от сгъстена материя и полетя към Нила. Но Нила тласна въздух зад огъня си, както беше казал Бо, шипът се разтопи под пламъците ѝ и се разпръсна от въздуха. Чу се да крещи, щом пламъците обгърнаха Лори и продължиха напред, прогаряйки колони и стени.
Избликът продължи няколко секунди, преди Нила да го прекрати с мисълта си, приковала очи към пепелта, останала от бруданската Привилегирована.
Бо се бе пристиснал към стената, устата му зееше леко.
— Въздух, а? — каза той. — Наистина се радвам, че го разгада. Сега би ли дошла да ми помогнеш да извадя това от рамото си?