Глава петдесет и първа
Тамас и взводът му минаха през Диамантената зала и подминаха разбитите прозорци, все още непоправени от нощта на преврата по-рано през годината.
Прекосиха половин дузина просторни галерии, минаха по стълбища и през безброй странични помещения, но не срещнаха никаква съпротива. Имаше признаци, че крилото бе постоянно обитавано от животни — надъвкани завеси, птичи гнезда и издраскани стени. Тамас беше чул, че щабът на Кларемон се помещава в кралските покои в северната част, близо до тронната зала. Очевидно това крило бе останало недокоснато от хората му.
Тук сражението изглеждаше далечно, палатът беше почти умиротворен. Тамас реши, че може би е сбъркал.
Отварянето на третото му око обаче потвърди, че не е. Кларемон беше все още някъде напред, отвъд двете статуи с жезли в ръка, които обграждаха входа към Ответната зала.
Тамас махна на хората си да се разделят на две групи и да фланкират входа. Войниците се спуснаха напред, приготвили пушки, и заеха позиции. Фелдмаршалът пристъпи напред, за да отвори вратите.
Той усети припламването на магия зад себе си и само благодарение на свръхестествената си бързина успя да избегне ледения шип, който полетя надолу по коридора и се заби във вратата, пред която се бе намирал допреди миг. Той се извъртя с пистолет в ръка и изпъшка, когато втори шип се заби в рамото му и го блъсна в стената толкова силно, че пред очите му изплуваха звезди.
Чуха се няколко стенания и рязко секнал писък, докато мъжете му умираха, приковани към стените с магически копия, щръкнали от сърца и глави.
Тамас се забори с болката, усетил студ дълбоко в мускулите си, щом пречупи острието от стената и бавно издърпа парчето от рамото си. Пъхна юмрук в раната и затърси източника на магията в очакване на втора атака. Там, идваше от едно от стълбищата, което бяха подминали, на сто крачки надолу по коридора. Беше слаба жена на около петдесет, с посивяваща кестенява коса, подрязана над ушите.
— Фелдмаршал Тамас — каза тя със силен брудански акцент. — Милорд Бруд каза, че вие ще…
Пистолетът на Тамас трепна в ръката му и куршумът я намери между очите. Той пое няколко накъсани глътки въздух, вдъхвайки барутния дим, докато чакаше да види дали строполилото се тяло ще помръдне. Не го направи.
Тамас извади кърпичка от джоба си и я напъха в раната. Кървеше обилно, беше твърде голяма. Едва можеше да си движи ръката, а и беше сигурен, че ледът е отчупил парченце кост. Изправи се бавно, усетил как силата му чезне, и остави очите си да се плъзнат по телата на хората му. Нито един не бе оцелял.
Вратата на Ответната зала се отмести тежко под допира му и той пристъпи в просторната зала, все още осветена от Привилегирована магия дълго след смъртта на магьосниците, изтъкали заклинанията.
Издигнат олтар, покрит с кадифе, заемаше центъра на помещението, върху който бе положено тялото на Крезимир. Лорд Кларемон бе коленичил пред олтара, с гръб към Тамас. Беше облечен в изискан костюм с пешове, шапката и бастунът му лежаха на пода до него.
— Добър ден, фелдмаршале — каза Кларемон. — Съжалявам за всичко това.
— Не, не съжалявате.
— Само малко. Влезте. Искате ли да научите как се убива бог?
Таниел и Ка-поел бързаха през виещите се коридори, задни стаички, тайни проходи и служебни помещения.
Таниел усещаше силата, намираща се някъде пред тях, и се носеше напред, воден от Ка-поел по пътя им през лабиринта от стаи. Минаваха през малки стаи и тъмни коридори, прекосяваха мраморни подове, заринати с брудански и адрански тела, и помещения, унищожени от магия. Можеше да чуе триумфалните викове на адранските войници, щом завземеха нова позиция, но скоро остави всякакви звуци на битка зад себе си.
Навлязоха в крилото на кабалистите, означено с древни руни по рамките на вратите. Тази част от двореца изглеждаше изоставена. Подминаха дузина стаи, докато се изкачваха към третия етаж, сетне отново слязоха на втория и най-сетне Ка-поел забави ход в един дълъг коридор, който свършваше в голяма, добре осветена зала.
Таниел можеше да чуе гласове, идващи от помещението пред тях. Те се прокраднаха към края на коридора и към перилата на стълбище и погледнаха надолу към вътрешността на Ответната зала.
Крезимир лежеше на олтар в средата на стаята, а Тамас, хванал едното си, подгизнало от кръв рамо, стоеше на прага. Между него и олтара стоеше Кларемон и говореше с тих и любезен тон сякаш обсъждаше времето на чаша чай.
Таниел затегна хвата си върху щика.
Кларемон се изправи и се обърна с лице към Тамас. Държеше нещо в ръката си и Тамас присви очи през болката, за да отличи остър къс от кремък.