— Първо на първо — каза Кларемон, — ние всъщност не сме богове. Не повече отколкото сте вие. Просто сме много, много стари. Бяхме първите Привилегировани, крачили по тази планета, от времето, когато човеците тепърва започваха да живеят в кални колиби. Крезимир казваше, че сме първите хора, сътворени от някакъв мистериозен създател, но аз знам, че това са глупости. Много добре помня родителите си.
Кларемон подхвърли камъка във въздуха и го хвана.
— Помня, когато Крезимир ги уби. Накара ги да пищят с часове. После каза, че смъртта им била необходима, защото не позволявали да тръгна с него. Защото не позволявали да ме научи как да боравя с тази огромна мощ, която тая. Отново пълни глупости. Направи го, защото му харесваше да гледа как по-низшите същества страдат.
— Мислех, че сте братя. — Силите на Тамас го бяха напуснали. Бе отмалял от кръвозагуба; подхвана неумело един барутен фишек, повдигна го към устата си и в следващия миг го изпусна.
— Братя единствено по магия — каза Кларемон. — Другата ми половина, онази, която наричате Черис, е моя близначка, бяхме съединени в бедрото. По всички правила трябваше да сме изоставени на елементите, за да намерим смъртта си след раждането. Но родителите ни ни обичаха и ни запазиха. Крезимир ги уби и ни раздели с магия. Скърбяхме с месеци. Бяхме се вкопчили един в друг, докато той не ни раздели със сила. Без него щяхме да си останем едно цяло, както трябваше да бъдем.
Кларемон се извърна и свъси вежди към балкона на втория етаж.
— За какво говорех? А, да. За да убиеш бог, ти е необходима или първична магия, както когато Крезимир погуби смъртната форма на Адом преди няколко месеца, или нещо подобно. — Той повдигна острия камък. — Това парче кремък е на десетки хиляди години. Намерено е в една далечна земя, отдавна погълната от морето. Крезимир се порязал на него като дете и именно тази кръв ще го погуби.
— Не съм чувал за подобно магьосничество. — Зрението на Тамас се замъгли. Той се опита да притисне по-плътно ръката си към раната. Трябваше да е по-зле, отколкото беше предположил.
— Кръвозагубата ти се отразява, Тамас. Разбира се, че си чувал за подобно магьосничество. В тази част на света това е отдавна изгубено чародейство, по-старо дори от мен и Крезимир, останало неразгадано от който и да е от нас. Но то съществува и все още се използва в една страна на другия край на света.
— Диниз.
— Да. Оттатък, чак в другия край на Фатраста. Малката дивачка на сина ти е най-силната практикуваща тази магия, която някога съм виждал, като включвам и себе си в това число. Използвах подобни артефакти, за да убия всичките си родственици, освен двама.
— Адом…
— И Крезимир. Да. Харесвам Адом. Винаги е бил мил с мен още преди да се сдобия с мощ. Досега го оставях на мира. Боя се обаче, че близначката ми няма да е така великодушна, щом отстраним Крезимир. И като стана дума…
Кларемон замълча и в залата прозвуча ясен пукот. С кашляне и вдигащ се от кожата и косата ѝ дим, отвъд полупрозрачно покривало, изтъкано от магия, изникна Черис и се олюля към Кларемон, който я подхвана с ръка.
— Здравей, любима — каза той. — Какво се е случило?
Черис се изкашля сухо, сетне отиде зад олтара на Крезимир и повърна шумно.
— Проклетият ни брат вкара мръсната си магия в мен. Трябваше да избягам, но не мисля, че ще ме последва.
— Казах ти да не ядеш нищо в този град — отвърна Кларемон, любезният му глас прозвуча леко сърдито. — Каквото и да е, няма да те убие. Адом е твърде мил за подобно нещо.
Тамас направи крачка напред. Светът се люшна пред очите му, подът се завъртя.
— Не е нужно нещата да стигат толкова далеч — каза той.
Черис посочи към него.
— Защо още не си го убил?
Кларемон подбели очи.
— Имах други планове — каза той на Тамас. — В случай че изгубя изборите. Планове в плановете и още планове. Да отслабя позицията на Рикар, да срутя адранската валута. Възнамерявах да се сдобия с контрол в следващите дванадесет години, но изглежда, другата ми половина не е така търпелива.
— Ти ме остави в онази проклета кула — обвинително каза тя на брат си.
Тамас направи нова крачка напред.
— Убийте Крезимир. Давайте. Няма да ви спра. От това, което чух, той заслужава да умре. Но не ни намесвайте в машинациите си. Оставете Адро на мира.
— И няма да се опиташ да ни спреш? — присмехулно попита Черис.
— Хайде, хайде — каза Кларемон. — Недей да отписваш напълно фелдмаршала, Черис. Тамас, възнамерявам да обединя този свят за една нова епоха. Бих искал ти да си начело. Кажи да и ще бъдеш изцерен. Ще удължа живота ти. Ще пощадя приятелите и семейството ти. Ще заемаш почетно място. Ще донесеш мир на всяка нация на тази планета.