Ставаше му трудно да диша. Усещаше кръвта в дробовете си и се зачуди дали не е бил ранен и на друго място. Коства му и последната капка сила, за да хване резервния пистолет и да го изтегли от колана си. Ръката му трепереше, но той я повдигна и се прицели в Кларемон.
— Не.
Пистолетът се изпари сред проблясък на светлина, а с него и ръката до китката му. Нямаше болка от унищожения крайник, само внезапно изтръпване. Тамас се олюля назад и усети как магията обгръща и разкъсва тялото му. В главата му нахлу болка, докато не почувства, че всеки момент ще се пръсне, сетне се строполи на земята.
Появата на другата половина на Бруд го накара да застине. Изчака няколко секунди, докато наблюдаваше разговора им.
— Пола? — изсъска Таниел. — Вече са двама. Дори да успея да се приближа достатъчно, разполагам само с един щик.
Ка-поел като че ли разсъди за момент. Сетне кимна и потупа гърдите си с пръст.
— Ти?
Ново кимване.
— Какво можеш да сториш ти?
Тя му се усмихна, но нямаше време да му отговори. С крайчеца на окото си Таниел мерна бързо движение, щом Тамас извади пистолета си. Оръжието избухна в ръката му и Таниел усети как магията пронизва тялото на баща му.
Той скочи от балкона и се приземи на отсрещната страна на олтара спрямо Бруд. Видя как тялото на Тамас се свлича.
— Татко! — Думата се изтръгна от гърлото му като стон — горестен, болезнен вик на страх и покруса. Таниел пристъпи напред и усети как магията на Бруд се обръща към него, приплъзва се покрай олтара като змия и се вкопчва в костите му. Натискът беше невъобразим. Моментално се почувства сякаш газеше в кал до коленете, същото смазващо усещане, което го бе удържало на Изборния площад.
Държеше пръстена на щика в едната си ръка, с острието между пръстите си. Той заора напред, като използваше щика, за да си проправи път през магията сякаш беше нос на кораб, порещ повърхността на морето. Черис заобиколи олтара, за да го пресрещне, а Кларемон пристъпи със спокойно изражение към Крезимир и вдигна кремъчния кинжал в ръката си.
— Пола, малко помощ!
Кутията на Крезимир, онази, малката, която Ка-поел бе носила със себе си, се понесе във въздуха в дъга над главата на Таниел. Клонките и вървите се пръснаха на парчета, връзките около куклата на Крезимир се развиха за едно мигване на окото. Внезапно от Крезимир изригна магия, която запрати Черис и Кларемон чак в другия край на помещението.
Крезимир се изтърколи от олтара и Таниел застина на място, уплашен от лудостта в окото на бога, щом погледът му попадна върху него. Но там нямаше никаква лудост. Всъщност нямаше нищо. Лицето на Крезимир беше празно, безизразно. Куклата на Ка-поел се рееше над главата му и богът се задвижи, щом куклата мръдна, имитирайки движенията ѝ.
Таниел се затича към Кларемон, но бе повален на колене. Опита да се изправи, но имаше чувството, че целият свят се бе стоварил отгоре му и го притискаше. Очите му изпъкнаха и сърцето му заби оглушително, щом се напъна срещу безмилостната невидима сила. През цепките на свитите си очи видя Кларемон и Черис, и двамата на крака, стиснали зъби, съпротивляващи се на магията на Крезимир.
Таниел осъзна, че натискът, с който се бореше, не беше насочен към него, а представляваше внезапният сблъсък на двете божествени сили. И той беше приклещен по средата. Цялото му тяло се разтресе, когато магията на Ка-поел се помъчи да го защити. Можеше да усети как всяко мускулче се напряга, костите му всеки миг щяха да се прекършат. Ка-поел се придвижи надолу по стълбите в единия край на залата. По лицето ѝ се стичаше пот, а пръстите ѝ танцуваха като тези на кукловод, управляващ конците.
Кларемон и Черис се приближиха един към друг, с Крезимир между тях. Самият той изглеждаше незасегнат, но Таниел виждаше, че от куклата над него капеше восък; натискът я превръщаше в безформена буца.
Кларемон повдигна кремъчния си нож и го стовари върху шията на Крезимир. Богът рухна пред него и ненадейно Таниел залитна напред, освободен от магическия натиск. Той възстанови равновесието си и сграбчи Кларемон за предната част на сакото, сетне заби щика на Ка-поел в меката част под брадичката и достигна мозъка.
Писъкът на Черис го накара да пусне тялото на Кларемон и да запуши ушите си. Тя се хвърли към него, вдигнала ръце, и той се приготви за мощта на нейната ярост.
Черис залитна. В краката ѝ Таниел видя Тамас, с кремъчния кинжал на Кларемон в здравата му ръка. От ушите, носа и устата му течеше кръв, а по брадичката си имаше петна от барут. Той заби кинжала в крака ѝ.