Тя извика отново, но по-скоро от гняв, отколкото от болка.
— Мислиш, че това ще ме убие? — попита богинята. Тя сграбчи Тамас за яката на куртката му и повдигна натрошеното му тяло, но веднага се отдръпна, щом той я заплю в лицето с кръв.
— Пусни го — изрева Таниел.
— Не можеш да ми заповядваш — каза Черис. — Ще изпия кръвта от трупа на баща ти. Ще убия теб и дивачката ти, а после ще съживя любимия си. Разполагам със силата да го сторя!
— Пусни го и ти печелиш.
Черис се поколеба.
— Какво имаш предвид?
Таниел изтегли щика от безжизненото тяло на Кларемон и го превъртя в ръката си.
— Ето — каза той. — Ти печелиш. — И хвърли щика.
Черис пусна Тамас и посегна нагоре, но щикът се понесе над пръстите ѝ. Тя се извъртя, протегнала ръка.
Ка-поел грабна острието от въздуха и прониза сърцето ѝ. Богинята ахна и се строполи на земята. Ка-поел обкрачи тялото ѝ и изтегли щика, сетне започна да го забива отново и отново, докато Черис не спря да мърда.
Таниел хвана ръката ѝ.
— Мъртва е, Пола.
Ка-поел се озъби към Черис, но позволи на Таниел да я издърпа настрани. Той я остави да провери телата на Кларемон и Крезимир, а той отиде при Тамас.
Баща му лежеше на една страна, подгизнал в кръв. И двата му крака бяха счупени, лявата му ръка бе раздробена, а от китката надолу липсваше напълно. Все още стискаше каменното острие в ръка.
— Татко — умолително изрече Таниел, усетил как го изпълва отчаяние. — Хайде, татко!
Очите на Тамас трепнаха.
— Изгуби един от пистолетите си — каза с дрезгав глас фелдмаршалът.
— Всичко е наред, татко — каза Таниел и обгърна главата на баща си с ръка. — Хайде. Не ме оставяй.
— Свърши ли се?
— Да. Мъртви са.
— Проклети богове.
— Не ме оставяй, моля те — проплака Таниел.
— Не, Тан — отвърна Тамас с окървавена уста. — Мисля, че ще го направя.
Зрението на Таниел се замъгли.
— Моля те, татко.
Тамас заопипва на сляпо за предницата на Таниеловата куртка, пръстите му стиснаха оцапания с кръв ревер.
— Гордея се с теб, Таниел.
— Няма за какво да се гордееш, татко. Аз съм ужасен командир. Отвратителен войник.
— Ти си добър човек. Добър боец. Само това е от значение.
— Просто не умирай, татко. Чуваш ли? Не умирай.
— Заслужих си го, момчето ми. Готов съм да си почина.
— Не, не си. Имаш още толкова много работа. — Имаше трус и сградата потрепери около тях, но вече нямаше значение.
— Ще вървя, сине. Махни се оттук. Бруд ще ни удостои с предсмъртното си стенание и то няма да е никак приятно.
— Идваш с мен.
Дишането на Тамас се забави. Пръстите му отхлабиха хвата си и ръката му се отпусна. Таниел пренебрегна поредния настоятелен трус, пренебрегна дърпащата го за ръкава Ка-поел.
— Татко…
— Хей — прошепна Тамас. Устните му се скривиха в бегла усмивка и той каза тихо: — Майка ти праща поздрави, момчето ми. Обичаме те.
Глава петдесет и втора
Адамат дръпна юздите и спря коня си в дворцовите градини, недалеч от разнебитените останки на главните порти. Той слезе от коня до отряд адрански войници, които се грижеха за ранените си.
— Къде е фелдмаршалът? — попита той.
Един капитан се изправи.
— Влезе в двореца начело на една рота преди няма и петнадесет минути. Какво… — Беше прекъснат от нисък тътнещ звук. Войниците размениха неспокойни погледи.
Адамат отвърна:
— Нося новини от Адопещ. Врагът беше прогонен, министър-председателят е в безопасност.
— Бездни, дори не знаех, че в града има битка — каза капитанът. — Крием се тук от вчера вечерта. Тамблар е спечелил изборите?
— Да.
— Радвам се да го чуя. Ще изпратя отряд, който да предаде новините на фелдмаршала.
Последва нов грохот и Адамат сведе поглед към краката си.
— Усетихте ли това?
— Земетресение? — попита един войник.
— Намерете полковник Олем — каза капитанът. — И разберете какво, по дяволите, беше това. Ако сред бойното поле ще се размята още магия, той ще иска да знае.
Адамат огледа портите на двореца и се зачуди дали да не отнесе новините сам, ала бързо отхвърли мисълта. Най-добре да го остави на професионалистите. Последният път, в който се бе хвърлил в битка, беше намушкан. Два пъти.
— Назад! — изрева глас.
Адамат се обърна и видя някой да тича нагоре по пътя, като се приближаваше със скоростта на барутен маг в транс. Беше висок и окръглен, потънал в пот, дългата му черна коса се вееше свободно, а около главата му бяха увити мокри ленти.