— Звучи — каза Бо със също толкова изненадан вид — сякаш се опитват да ни оставят без работа!
— Ако само… — поде Ратчел.
— Е — Нила вдигна ръце във въздуха, — желанието ми се сбъдна. Благодаря ви, че ни извикахте да ни уведомите. Мисля, че ще прекарам остатъка от деня в леглото.
— Ще дойда и аз! — каза Бо и намигна, хвана я за ръката и извърна и двама им към вратата.
— Къде, по дяволите, си мислите, че отивате? — строго попита Ратчел.
Нила и Бо се извърнаха към управителите.
— Ако не ни искате — каза Бо, — с радост ще си тръгнем.
Ратчел разбърка ядно документите пред себе си.
— Не че не ви искаме — каза тя. — Просто все още предстои да определим как кабалата ще служи на правителството ни.
— Ах — каза Бо. Протезата му затрака, щом отиде и взе един стол, намиращ се до стената, завлачи го шумно в центъра на помещението и се друсна отгоре му, след което се приведе напред, облегнал се на бастуна си. Нила застана до него. — Кабалата — започна той, — възнамерява да служи както винаги досега. Но вместо на краля, ще служим на народните интереси.
— Това е много неясно.
— Радвам се, че забелязахте.
— Твърде неясно. Кабалата трябва да отговаря пред някого.
— Така е. Ще отговаряме пред армията, която отговаря пред министър-председателя, чиито действия биват оценявани от Съдебната палата и многоуважаемите управители пред мен.
— Трябва да има по-пряк надзор.
— И вие предлагате — каза Нила — да докладваме директно на управителния съвет?
— Да — лаконично отвърна Ратчел и фиксира Нила със същото раздразнено присвиване на очите, което по-рано бе отправила към Бо.
— Вече получихме подобни предложения от премиера и представителите на Съдебната палата — изсмя се Бо. — И решихме, че е в най-добрия интерес на Адро кабалата да остане независима. Ще водим войните на нацията. Ще защитаваме интересите на хората. Няма да бъдем ничии лакеи.
— И кой го реши? — попита Ратчел. — Вие двамата?
Нила каза:
— Ние двамата, както и наскоро повишената генерал Влора и половин дузината оцелели членове на барутната кабала на Тамас.
— Виждате ли, ние се обединихме — каза Бо. — Така че ако искате да проведете още веднъж този разговор, можете да го направите с куп герои от войната в стаята в добавка към двамата ви останали Привилегировани. — Той плесна с ръце по бедрата си. — Е, времето ни свърши. Приятен ден на всички ви.
Нила му помогна да се изправи, изпитала удоволствие от последвалата стъписана тишина, докато двамата напускаха помещението.
Вече вън от кабинета Нила видя мъже да търкат почернелия мрамор надолу по коридора, докато Бо нагласяше каишите на протезата си, и тя се зачуди дали нейният огън бе причинил петната, или този на някой брудански Привилегирован. Честно казано, беше изумена, че сградата все още се използваше след получените от битката поражения.
— Мисля, че мина доста добре — приповдигнато каза Бо.
Нила кимна. Част от нея беше съгласна. Бо беше прав. Духът на това ново правителство щеше да бъде осакатен от самото начало, ако който и да е клон на законодателната власт имаше кабалата на свое разположение. Но да действат сами, означаваше, че само те щяха да са виновни за провалите и слабостите си. Понякога изпълняването на заповеди беше по-лесно.
— Борбадор! — отекна глас по дългия коридор.
Нила се извърна и видя насочилия се към тях инспектор Адамат. Инспекторът носеше нов костюм и имаше тъмни сенки под очите от недоспиване. Той отправи лек поклон към Нила, сетне се обърна към Бо.
— Инспекторе — каза Бо. — Как сте?
— Благодаря, добре. Изморен. Зает. Но добре.
— Как е семейството ви?
Адамат добре прикри гримасата си.
— Чудесно. Благодаря, че попитахте.
— А Яков? — попита Нила.
— Фая го смята за свое дете.
— Онова, което обсъждахме… — каза Бо.
Адамат му подаде сгънат лист.
— Ще я намерите тук.
— Много добре.
Нила хвърли любопитен поглед към Бо, но лицето му не издаде нищо.
— Още ли пращаш горкия човек по поръчки? — попита тя.
— Благодаря за загрижеността — каза Адамат, като се изкашля в ръката си, — но половин ден работа за петдесет хиляди крана изглежда като възможност, която не можех да подмина току-така.
— Какво мислите за една по-постоянна позиция?
— Имам такава, благодаря — каза Адамат. — Вече съм посланик.
— Поздравления — каза Нила. — Къде?
— Всъщност, още не сме стигнали до тази част.
— Сигурен съм, че ще го изясните — каза Бо. — Но ви обещавам, че аз ще ви плащам по-добре от правителството.