Жената изхриптя и изтърва оръжието си, което изтрака в дъното. Сърцето на Таниел се сви при звука и той напрегнато се заоглежда, без да прекъсва мислено да брои.
Двадесет секунди за несвяст. Четири минути за сигурна смърт.
Паническите ѝ опити да се отскубне изгубиха настойчивост още на осмата секунда. Таниел продължаваше да отброява и когато стана ясно, че никой не е чул изтърваването на оръжието и няма да има тревога, затвори очи.
Защо пък да пощадява войниците, изпратени да го заловят? Стигаше едничък от тях да оцелее, за да доведе със себе си цялата рота. И тогава Таниел щеше да има насреща си двеста души, ако не и повече, дошли специално заради него. Заради него и Ка-поел.
На осемнадесетата секунда жената престана да се мята. Таниел задържа мускулите си напрегнати и я притисна към себе си. Прегръдката на убиеца — така го наричаше Тамас.
Таниел почувства влага върху страните си.
Спомни си как неотдавна, отново в планините, но далеч на изток, взема на прицел най-добрия си приятел, осъден на смърт заради магическите си способности на Привилегирован.
На тридесетата секунда пусна жената — не чувстваше достатъчно ярост, за да подхранва силата си. Задържа увисналото в ръцете си тяло и внимателно го положи на брега на потока.
След като приближи длан до устата ѝ, за да се увери, че е жива, Таниел прокле слабостта си и бързо се отправи надолу, за да заобиколи лагера. Закова се на място, когато един от спящите се размърда, но въпросният войник само промърмори нещо в съня си, намести се и продължи да спи.
Ушите на Таниел бучаха. Първоначалният му план, в най-добрия случай посредствен, се опираше на отстраняването на постовите, последвано от избиването на спящите. Жестоко, но ефикасно.
А какво можеше да стори сега? На сутринта, когато се събудеха, щяха да разберат, че са били нападнати. Щяха да разберат, че са го открили. И какво щеше да е постигнал с мисията си? Нищо.
Занесен в тези мисли, Таниел не осъзна, че е започнал да напредва непредпазливо. Изпод крака му се изхлузи камък, който увлече и други след себе си, и Таниел изруга.
Постовият, до този момент с гръб към него, се извърна с учуден вид.
Таниел се хвърли напред и стовари юмрук под челюстта му. В същия миг сграбчи куртката му, за да задържи изтърваното оръжие. Мъжът се свлече на земята.
Под светлината на показалата се за момент луна Таниел се взря в лицето му. Младо, все още с детска мекота, недокоснато от бръчките на години кампании. Изглеждаше на около осемнадесет. Може би новобранец?
Той повдигна въздушната пушка и прокара ръка по нея. Оръжието имаше дълго, гладкоцевно дуло като на мускет, с клапанов механизъм на мястото на затвор и заоблен въздушен резервоар вместо приклад. Макар и страховита заплаха за един барутен маг, високите производствени разходи в съчетание с ненадеждността на тези оръжия бяха попречили на по-широкото им разпространение сред кезианската армия. Тамас ги беше забранил изцяло на територията на Адро.
Не беше никак трудно да се строши механизмът на оръжието. Ала Таниел трябваше да остави недвусмислено послание.
Той повдигна ръката си към нощното небе, загледан в лунната светлина, процеждаща се между пръстите му. Спомни си как уби онези адрански войници — копачите. Спомни си как обвива с пръсти ченето на онзи от тях, възнамерявал да насили Ка-поел, и дръпва. Спомни си усещането от разкъсаните сухожилия, напразно опитали се да задържат челюстната кост.
И всичко това без барут. Тласкан единствено от собствения си гняв и тайнствената магия на Ка-поел.
Таниел стисна дулото на въздушната пушка с две ръце и се напрегна. Бавно, дулото започна да се огъва. Той го изви под прав ъгъл, без да обръща внимание на негодуванието на мускулите си.
Подир това се промъкна обратно в лагера. Събра всички въздушни резервоари в един зеблен чувал, същото стори с раниците и дажбите, взе един нож, сабя и храна, която щеше да стигне на него и Ка-поел за около месец.
Не докосна спящите войници. Те щяха да се събудят на сутринта — или когато часовите им дойдеха в съзнание — и да открият, че са били ограбени.
А в средата на лагера, досами огъня, щяха да заварят единадесет въздушни пушки, струпани в прилежна купчина и с огънати под прав ъгъл дула.
Глава седма