— И откъде знаеш всичко това?
Бо прихна.
— Израснал съм на улиците, а подир това съм живял в дома на фелдмаршал Тамас. Малцина Привилегировани са имали достъп до подобна школа по отгатването и разгадаването на стратегии. А сега престани да задаваш въпроси и отвори третото си око.
Почти всеки, притежаващ магическа дарба, можеше да използва третото си око, за да поглежда Отвъд. Това им даваше възможността да проследяват както проявите на самата магия, така и онези, които умееха да си служат с нея. Това беше първото нещо, на което Бо я научи: да се взира отвъд очевидното, за да види намиращата се под него магия.
Нила пое няколко плитки глътки въздух и притвори очи, за да се съсредоточи върху мускулите около очните си ябълки. Процесът не се отличаваше особено от кривенето на очи. Внезапният пристъп на гадене едва не я накара да се превие, ала тя удържа и раздалечи клепачи, за да погледне Отвъд.
Разгърналият се пред нея свят бледнееше, като съзиран през плътен воал. Ясно можеше да различи очертанията на пейзажа, ала сега те изглеждаха небрежно загатнати в поредица от пастелни цветове, досущ като скица.
Тя се извърна към адранския лагер и за момент изглеждаше, че броят на лагерните огньове се е удвоил. Това беше сиянието на Чудаците. Множеството светлинки превръщаха стана в бляскаво петно.
— Мисля, че ще повърна — каза Нила.
Шепотът на Бо в ухото ѝ я сепна.
— Не се поддавай. С натрупването на опит гаденето постепенно отминава.
— Така ли ще видим шпионина в тъмното?
— Именно.
— И смяташ, че той ще бъде Привилегирован или Чудак?
— Няма да е Привилегирован — рече Бо. — Възможно е да е Чудак. Подбират ги за шпиони, защото това им осигурява предимство. Но дори и нашият шпионин да не е, това е без значение.
— Защо?
— Барутните магове не могат да виждат обикновените хора Отвъд. Чудаците също.
— Но Привилегированите могат?
— Именно. Макар че тяхното сияние е много по-слабо. Ако Привилегированият блести като огън, а Чудака сравним с фенер, то обикновеният човек е светулка. Говорим за толкова слаб блясък, че неопитният поглед може да го пропусне.
Втренчването Отвъд започваше да ѝ причинява болка. Усещаше сухота в очите си, а непосредствено зад слепоочията усещаше зараждането на главоболие.
— Има ли изобщо някаква практическа полза?
— Нужен е остър взор — рече Бо. — И практика.
— Ако това е практика, не искам да се упражнявам повече.
— Винаги съм мразил упражненията — каза Бо с топлота в гласа. — Но няма друг начин човек да стане по-добър. Няма друг начин да станеш по-умен и по-силен от онези, които искат да те наранят. А когато си Привилегирован… всички го искат.
Струваше ѝ се, че самите ѝ вътрешности напират да изскочат. Нима бе възможно човек да поддържа това състояние продължително време? Самата представа за подобно нещо я потрисаше.
— Помниш ли колко мразеше лорд Ветас?
Нила едва не изтърва концентрацията си. Не каза нищо, защото не се доверяваше на гласа си.
— Помниш ли как те е карал да се чувстваш безпомощна? — прошепна Бо. — Припомни си цялата тази омраза, спомни си гнева, съсредоточи ги и ги задели настрана. Недей да размишляваш над тях, това само ще те ожесточи. Задели ги и ги използвай като напомняне защо никога повече не искаш да бъдеш безпомощна. Вземи слабостта си и я направи своя сила. Ти ще бъдеш могъща Привилегирована, Нила. По-силна от всеки, когото съм познавал. По-силна от мен. Само че ще трябва да положиш усилия.
За втори път Нила едва не развали концентрацията си, този път от смях. Тя — могъща? По-силна от Бо? Това ѝ се струваше нелепо.
— А колко силен си ти?
— Порядъчно. Имам си своите слабости, но ги компенсирам с коварство.
— Това не ми се вижда честно.
— Лъжата и измамата са допустими, когато става дума за живота ти. А това винаги е така, когато говорим за кралската кабала. Един ден можеше да я оглавя. Особено след като узнах редица… тайни.
— Какви тайни?
— Древно магьосничество. Като например как да нагъвам същината на Отвъд около себе си, така че да оставам невидим за Привилегировани и Чудаци.
— И кой те научи на това?
Сега в гласа му имаше веселие:
— Една много възрастна жена. Тя ме научи на много неща, на които вероятно не е трябвало да ме научава. В крайна сметка самата тя си изпати от тях. — Бо замълча. — Има още нещо за същината на Привилегирования, което трябва да знаеш.
— Само едно?
— Да, но то е доста лично.
Сърцето на Нила трепна. Какво ли щеше да се окаже?
— Нима? — Тя държеше мистичния си поглед съсредоточен върху тъмното пространство на север от адранския лагер в търсене на някакво движение. Мислено благодари на боговете, че Бо не може да види червенината по страните ѝ в тъмното.