— Ще имаш нагони.
— Какви нагони?
Това беше глупав въпрос. Нила отлично знаеше за какво говори.
Бо продължи с напълно делови тон:
— Ще ти се иска да завлечеш всекиго в леглото. Постоянният допир Отвъд превръща Привилегирования в разгонено животно. Това засяга и двата пола, макар че жените като цяло се владеят по-добре.
— А ако при мен не се появят подобни желания?
— Ще се появят.
— Имаш ли вода?
— Вземи. — Бо постави манерка в ръцете ѝ. — Затвори третото си око. Иначе ще припаднеш.
Нила осъзна, че цялото ѝ тяло се тресе от усилието да се взира Отвъд. Тя наруши концентрацията си и благодарно пое манерката. След като утоли жаждата си, се обърна към Бо:
— С много жени ли си бил?
— С няколко.
— Чувала съм разни истории за Привилегированите…
— По-голямата част от тях вероятно са истина. — Последва известно мълчание. Нила усещаше, че той я наблюдава. — Нила, ако тази нощ или утре вечер заловя шпионин, ще трябва да го измъчвам.
А тя тъкмо бе започнала да се радва от смяната на темата…
— Налага ли се? — попита.
— Нужни са ми сведения.
— И не можеш просто да извлечеш истината от него с магия?
— Иска ми се да беше възможно.
— И няма друг начин?
— Аз не съм добър човек. Никой Привилегирован не е.
Загатнатото в тези думи не се хареса на Нила.
— Аз съм на път да стана Привилегирована.
— Ти си Привилегирована. Дори и да се намираш в самото начало на обучението си.
— И ще трябва да върша отвратителни неща, за да оцелея?
— Ти вече започна. И ще продължиш.
Тя си спомни лепкавия допир на кръвта между пръстите си и начина, по който черепът на нападателя се разтече под дланта ѝ като размекнат восък.
— Това е вторият път в рамките на няколко минути, в който предричаш какво ще правя. Толкова добре ли ме познаваш, Привилегировани Борбадор?
Нила почувства нежния допир на ръкавицата му върху бузата си, сетне той се отдръпна.
Известно време двамата седяха в мълчание, заслушани в шумоленето на стремглавия вятър сред полята. Някъде наблизо се обади бухал. Неочаквано Бо се раздвижи, свали сакото си и обгърна раменете на Нила с него.
— Добре съм — каза тя.
— Чувам как зъбите ти тракат.
Белотата на магьосническите ръкавици се открояваше на фона на нощния мрак — Нила лесно можеше да проследи движението му надолу по хълма. Тя се приготви за очаквания пристъп на гадене и разгърна третото си око. Дали и Бо правеше същото?
Неговото сияние Отвъд едва не я заслепи с пъстрата си яркост. Той разгърна ръце встрани и тя зачака да се случи нещо повече. Но Бо все така не помръдваше, а продължаваше да стои неподвижен, подложил лице на вятъра.
— Бо! — просъска тя.
Магьосникът се заизкачва обратно към нея.
— Да?
— Видях го! Видях движение.
— Къде?
— На югоизток. Следва подножието на хълмовете. Поне ми се стори, че съм видяла нещо. Може би…
— Не — прекъсна я Бо с мрачен глас и изпука кокалчета. — Аз също го видях. Стой тук.
Той се отправи в посоката, в която Нила бе зърнала почти незабележимото сияние, като напредваше с напълно уверена крачка. Тя пое нервно дъх, отново връхлетяна от усещането за самота сред ветровития мрак. Погледна към адранския лагер, чиито огньове от това разстояние приличаха на жарава, и за пореден път си представи как лежи край някой от тях, свита в дебел спален чувал, на топло и в безопасност.
Макар че Бо би заявил, че един Привилегирован никъде не се намира в безопасност.
Дали ѝ бе заръчал да остане тук, за да ѝ спести гледката на мъченията, на които щеше да подложи някой клетник, или защото я смяташе за слаба?
Може би и двете.
Тя беше Привилегирована. Негови собствени думи. Не можеше да си позволи да бъде слаба, ако искаше да оцелее. Силата на магията биваше придружена от чуждите очаквания. Хората щяха да очакват от нея да използва способностите си — в името на властник, отечество или богатства. Хората щяха да се опитват да я използват. Дали тези способности щяха да изострят апетитите ѝ? Не просто чувствените апетити, за които говореше Бо, а и стремлението към богатства, слуги и авторитет?
Този страх не ѝ даваше мира. Какво можеше да стори? Да избяга в някоя далечна страна и да се надява, че никой няма да я забележи? Или да се научи да владее способностите си и да приеме и приветства могъществото, което ѝ носеха? Нила не искаше да бъде лош човек, а Бо представяше Привилегированите като лишени от избор. Струваше ѝ се, че вътре в нея вече се е разгоряла война, която ще определи що за личност ще бъде самата тя.