Бо, осъзна Нила, бе разтърсван от същата тази война.
Тя се изправи на крака. Бо вече прекосяваше хребета на втори хълм. Нила отвори третото си око, но не можа да намери предишния оттенък светлина. Борбадор също не се виждаше, прикрит чрез споменатия по-рано номер.
Нила затвори третото си око и се запрепъва в тъмното, забързала подире му.
Четвърт миля и един изкълчен глезен по-късно тя докуцука до мястото, където Бо стоеше приклекнал сред високите треви. Дори и с обикновени сетива можеше да долови напрежението му — той се взираше в мрака подобно на планински лъв, дебнещ плячката си. Без да извръща глава, магьосникът прошепна:
— Какво има?
— Трябва да остана с теб.
Последва кратко колебание.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Добре. Нашият човек, който и да е той, се задава право срещу мас. Ти не прави нищо, защото не умееш да прикриваш магията си като мен. Не бива да рискуваме някой Чудак да забележи проявите. Когато шпионинът се появи, ще го препъна със земя и ще го обездвижа с въздух. Ти стой тук.
Нила приклекна до Бо върху овлажнелите си от тревата колене. По посоката, в която гледаше той, заключи, че шпионинът напредва през долчинката между два хълма. Но самата тя все така не виждаше нищо, затова предостави инициативата на Бо.
Не ѝ се наложи да чака дълго. Ръцете му се раздвижиха неочаквано, две белезникави сенки в мрака, и Нила зърна искра, щом пръстите му затанцуваха. От дерето под тях долетя вик, секнал преждевременно, и Бо скочи на крака.
— Да вървим! — Двамата се запрепъваха по нанадолнището, предвождани от избързалия напред Бо. — Кротувай, мътните те взели. Няма за къде да бързаш. — Чуха се няколко приглушени изсумтявания, последвани от блясъка на лъч мътна светлина, напомнящ фенер. Тя се зараждаше от рамото на Бо и разкриваше борбата му с някаква дребна фигура.
— Та това е дете! — неволно каза Нила. Дали не бяха заловили погрешния човек? Обикновен, невинен пратеник или пък млад барабанчик, решил да избяга от лагера?
Бо я изгледа ядно и обърна момчето по гръб. То продължаваше да се мята като риба на сухо, макар крайниците му да бяха пристегнати от невидими, мистични нишки. Не изглеждаше на повече от дванадесет, с тесен нос и дълга кестенява коса, стегната в опашка. Носеше редова тъмна униформа с високи чорапи, ботуши и куртка.
Бо се изправи, протегнал пръст към момчето с жеста на човек, закарфичващ муха, и го остави да се гърчи, докато грохне.
Нила пристъпи до Бо.
— Той е дете — прошепна в ухото му.
— И сам виждам.
— Ще го измъчваш ли?
— Ако се наложи.
— Самият ти също си бил дете някога.
— И ми се наложи да се науча кога е време да порасна.
Студенината на думите му я вцепени.
— Нека да опитам първа.
Той я гледа мълчаливо няколко мига, сетне великодушно протегна ръка.
— Заповядай.
— Дай ми чифт ръкавици.
След като ги нахлузи на ръцете си, Нила коленичи до момчето и протегна ръце в снопа светлина на Бо.
— Знаеш ли какво е това? — попита тя. Момчето кимна изплашено. — Извадил си лошия късмет да попаднеш в ръцете на двама Привилегировани. Отговори на въпросите ни честно и ние ще те пуснем да си вървиш. Но ако ни излъжеш, ще изпепелим плътта ти късче по късче, така че на сутринта от теб ще е останала купчинка овъглени кости. Мога да се погрижа никой да не чуе писъците ти. — Тя се приведе над лицето му. — И никой да не ти помогне. Разбираш ли?
Устните на момчето се раздвижиха, но не последва звук.
Нила погледна през рамо към Бо.
— Извини ме — промърмори той и раздвижи един от пръстите си.
— Да опитаме отново — рече Нила. — Разбра ли какво ти казах?
— Да! — изхриптя момчето. — Разбирам!
— Добре. Как се казваш?
— Фолкрот.
— Злочестно име — промърмори Бо така, че само Нила да чуе.
Тя сви устни, за да сподави усмивката си.
— И какво правиш тук?
— Избягах от частта си.
Едва отронил това и пръстите на Бо се раздвижиха. Фолкрот изпищя ужасено.
— Съжалявам! Исках да кажа, че нося съобщение.
Нила полагаше усилия да изглежда хладнокръвна. Дали Бо действително усещаше кога детето лъже? Или просто го изпитваше?
— От кого? — попита тя.
— От генерал Хиланска.
— Къде трябва да го занесеш?
— На кезианските позиции. Трябва да съм стигнал до сутринта.
— И какво гласи съобщението?