Лагерът тъкмо се разбуждаше, над огнищата изникваха котли, лагерните перачки довършваха подетата през нощта работа. И докато нови и нови войници се надигаха от постелите си, тишината постепенно отстъпваше пред глъчката на лагерния живот.
Пред вратата на църквата Адамат защипа ръкава на адютанта.
— Аз съм единственият, който трябва да се види с генерал Абракс — каза той. — Има ли възможност да се погрижите за ескорта ми?
Адютантът кимна веднага и се обърна към Олдрич:
— Отведете хората си във Върбовка. Заведението се намира след онази къща. Вечер изпълнява функцията на офицерска столова, но на вас ще поднесат закуска. Кажете им, че е за сметка на генерал Абракс.
— Благодаря ви — каза Адамат, когато двамата останаха сами.
— Няма за какво — отвърна адютантът. — Ние се отплащаме със същата благодарност, която нашите братя по оръжие демонстрират към нас. А фелдмаршал Тамас винаги е бил добър с нас.
Как ли Тамас бе намирал средства да плаща на наемниците? Месеци наред столичните вестници бяха нашепвали за банкрут.
Двамата влязоха в храма и жената покани Адамат да седне на една от пейките, а самата тя потъна във вътрешността. Инспекторът зачака търпеливо, сключил ръце в скута си, загледан в стъклописите над амвона. Най-големият прозорец изобразяваше Крезимир високо над Южната планина, разперил ръце към Деветте кралства. Неговите братя и сестри стояха около нозете му, за да помагат в делото му. Интересно как ли щеше да се отрази войната със самия Крезимир на адранската религия?
— Инспекторе?
Гласът изтръгна Адамат от неспокоен сън и той осъзна, че е отпуснал глава върху облегалката пред себе си. Побърза да разтърка чело, за да заличи навярно образувалата се червена диря, и се изправи.
— Кажете?
— Генералът току-що започна закуската си. Кани ви да се присъедините към нея.
При споменаването на закуска Адамат едва не припадна. Болката и умората не му бяха оставили време да мисли за храна, но сега самата идея накара стомаха му да заръмжи като пещерен лъв.
Инспекторът и водачката му отново излязоха навън, този път само за да прекосят улицата. Къщата, в която адютантът го въведе, най-вероятно принадлежеше на местния свещеник: двуетажна постройка с тухлена фасада и зелени капаци.
Във всекидневната ѝ Адамат с изненада зърна на почетното място на масата да седи познато лице: лейди Винцеслав, собственичката на Крилете на Адом. Носеше бялата униформа със златен шарф на наемнически ръководител — по-скоро формалност, предположи Адамат. Тя нямаше опит в ръководенето на битки.
Генерал Абракс седеше насреща ѝ, облечена в подобна униформа. При появата на Адамат тя се изправи.
— Инспекторе — поздрави Абракс. Гледаше го вежливо, суровото ѝ лице не изразяваше нищо.
— Генерал Абракс. — Адамат се ръкува с нея, сетне се обърна към другата жена. — Милейди, нямах представа, че сте тук.
Това можеше да усложни нещата. Абракс имаше репутацията на строга жена, но Адамат смяташе, че ще успее да я убеди да му помогне. Лейди Винцеслав нямаше да отстъпи пред молбите му.
— Инспекторе, разбрах, че имате вести от Тамас. — Винцеслав отпи от чая си.
Адамат преглътна безшумно. Отбеляза си, че не го поканиха да седне.
— Простете, милейди, но не е така.
Дамата се навъси.
— Адютантът заяви, че сте загатнали именно това.
— Не съм имал намерение да подвеждам — рече Адамат. — Просто казах, че действам по поръчение, възложено ми от фелдмаршал Тамас.
— Разбирам. — Нова глътка чай. Все още никаква покана. — Що за заповед ви е дал покойният фелдмаршал, че се чувствате длъжен да я изпълните?
Адамат започна да претърсва паметта си в дирене на заповед, писмена или устна, която Тамас да е отправил, преди да изчезне в Кез.
— Никаква, милейди.
Винцеслав въздъхна тихо. Абракс присви очи насреща му. И двете мълчаха.
— Милейди, аз…
— При последната ни среща — рече дамата, — вие ме разследвахте по подозрение в измяна. Разбирам, че сте изпълнявали заповеди, но това не променя обстоятелствата. Надявам се, че сега сте дошли с добри новини.
Лейди Винцеслав нямаше да се подлъже по нито една от историите, които Адамат бе способен да съшие, излишно беше и да опитва да апелира към патриотизма ѝ — тя вече правеше всичко възможно за родината си. На какво друго можеше да разчита тогава?
Реши да се позове на прагматизма ѝ.
— Вчера сутринта пристигнах в адранския лагер заедно с Привилегирования Борбадор и взвод от Тамасовите Железни оси с намерението да арестувам генерал Кет по обвинение в спекула и да освободя Таниел Двустрелни от ареста.