Таниел си припомни разположението на прохода и мислено го обходи. Имаше три възможни стеснени позиции, от които сам човек можеше да се противопостави на подобна група. Имаше пет места с подходящ за срутване стръмен и ронлив склон. Имаше повече от дузина места, от които можеше да ги обстрелва необезпокояван.
Ала в теснините те просто щяха да го застрелят, срутването щеше да издаде местонахождението му, а с пушка не разполагаше.
— Ка-поел — каза той, докато енергично се привеждаше под прага на пещерата им. — Трябва да вървим.
Тя стоеше приведена над фигурката на Крезимир, с котешки, неразгадаеми очи и свъсени вежди и леко поклати глава.
— Те идват — продължи Таниел. — Към осемдесетина души пехота, до един въоръжени с въздушни пушки. Разполагаме с два дена, преди да ни открият, ако имаме късмет. Няма начин да отблъсна толкова много хора.
Ка-поел отново поклати глава.
— Как така не?
Тя посочи към куклата, сетне раздвижи два пръста във въздуха. Не бива да го местя.
— Ще трябва да го преместим. Ако останем тук, ще умрем.
Ка-поел остана втренчена във фигурката за няколко мига, като се поклащаше на пети. Започна да драска по земята с върха на една от иглите си. Сви пръсти и допря показалец до дланта си сякаш държеше джобен часовник.
Нужно ми е време.
— Така да бъде, Пола — рече Таниел. — Но ако онези се доближат достатъчно, че да подемат същинско преследване, никой от двама ни няма да оцелее.
Глава десета
По преценка на Нила беше около десет часът, когато съзряха наемническия лагер. Фолкрот, техният пленник, вървеше пред тях с уморен и посърнал вид.
През нощта по пътя насам бе направил три опита да се отскубне от тях и да избяга на юг. И всеки път Нила се втурваше подире му, догонваше го и го поваляше на земята. При третото бягство Бо го улови с магия, подир което повече опити не последваха.
Краката я боляха, роклята ѝ бе мръсна и в момента повече от всичко копнееше за мек креват. Лицето на Бо тъмнееше от наболата брада, но липсата на сън като че ли не му се беше отразила.
Постовата, която подминаха, беше млада жена в червено-бяла наемническа униформа. Опряла пушка на рамо, тя стоеше в средата на пътя, за да спира трафика — какъвто нямаше — и изглеждаше доста отегчена. Не направи никакъв опит да ги заговори.
— Не трябваше ли да ни попита нещо? — рече Нила.
— Нейното задължение е да бди за врагове — каза Бо. — Войници, кавалерия. Такива неща. Следващият постови ще се поинтересува от нас.
— Аха.
— Искаш ли да знаеш защо?
— Да предположим?
— Винаги се интересувай от това. Не е достатъчно да знаеш какво. Един Привилегирован винаги трябва да знае защо. Това ти помага да разбереш същината на нещата, което от своя страна помага с допира Отвъд.
— Добре — каза Нила. — Защо?
— Защото на следващия пост има Привилегирован.
Четирима наемници изчакваха встрани от пътя. Когато Нила и Бо се приближиха, трима от тях свалиха оръжията си с прикрепени към тях щикове.
— Спрете там — каза четвъртият наемник: жена на средна възраст, застанала встрани от другарите си. Умишлено държеше ръцете си така, че ръкавиците ѝ да се виждат. — Виждам какъв си, момче. Незабавно обясни присъствието си.
Бо се приведе към Нила.
— Крилете използват услугите на неколцина посредствени Привилегировани. Бива ги за сплашване, дори има и такива със сносно умение, но никой от тях не може да се мери с кабалист. Привилегированите също си имат йерархия, разбира се. Ако имах повече време, щях да вирна нос и да започна да се въся, само че в това положение… — Той повдигна непокритите си ръце. — Дошъл съм да се срещна с генерал Абракс — каза Бо на жената.
При вида на Привилегированата наемничка Фолкрот бе започнал да отстъпва, докато не се блъсна в Нила. По паниката в погледа му личеше, че се кани да побегне за пореден път, и действително щеше да го стори, ако Нила не го беше сграбчила за яката.
— Във връзка с какво? — попита наемничката.
— Мои собствени дела.
Четиримата постови започнаха да се съветват помежду си.
— Не отваряй третото си око — прошепна Бо. — Тя ще усети.
— А няма ли да ме види Отвъд?
— Не. Ти си влизала в досег с него твърде малко, за да имаш собствено излъчване. След няколко месеца, може би година, това ще се промени.