Нила наистина бе възнамерявала да отвори третото си око. Интересуваше се как изглеждат Отвъд Привилегированите, различни от Бо. Дори и сега ѝ се струваше, че долавя нещо необичайно. Но може би си внушаваше.
— Ще предадеш ръкавиците си — каза накрая наемничката. — И ще бъдеш претърсен. Едва тогава ще те пуснем. Генерал Абракс не е тук, но ще можеш да помолиш за среща с лейди Винцеслав.
Лицето на Бо просия.
— Лейди Винцеслав е тук? Прекрасно!
Той изтърпя обиска далеч по-сдържано, отколкото Нила очакваше, и дори предаде и трите си чифта ръкавици. Междувременно един от постовите пристъпи към Нила.
— Невъоръжена съм — каза тя, когато наемникът протегна ръце към нея.
— Длъжен съм, госпожице.
Нила стисна зъби и прехапа език, докато ръцете му обхождаха хълбоците и кръста ѝ. Когато посегна към вътрешността на бедрата ѝ, Нила реагира мигновено и го зашлеви през лицето.
Войникът залитна назад и изруга. В очите на Бо изникна опасно пламъче и Нила усети как той се напряга.
Привилегированата наемничка избухна в смях.
— Безценно. Остави я, тя не носи оръжие. Водете ги.
Двама въоръжени с пушки войници ги съпроводиха до църквата в центъра на града. Там ги пресрещна секретарка.
— Къде е лейди Винцеслав? — попита Бо.
Погледът на асистентката се отклони за миг към къщата непосредствено зад църквата.
— В момента милейди не е свободна. Бих могла да се поинтересувам дали очаква…
Бо вече не я слушаше.
— Няма да се наложи — каза той и пое надолу по улицата.
— Ти къде? — Единият от войниците понечи да последва Бо. Нила протегна крак пред ботуша му и наемникът полетя към земята. Тя веднага го сграбчи за ръката.
— Простете, много съжалявам. Страшно съм непохватна…
Вторият наемник изруга и забърза подир Привилегирования, но Бо вече затваряше входната врата на издадения от секретарката дом подире си. Нила остави препънатия войник да се оправя сам и последва Бо, повлякла Фолкрот подире си.
Бо тъкмо да излизаше от всекидневната, където разгневеният наемник размахваше пушката си в лицето му.
— Разкарай това — раздразнено промърмори Бо и изблъска дулото встрани. — Милейди! Милейди!
Войникът го блъсна с приклад в гърдите.
— Веднага вън! Не ме карай да…
— Какво ще направиш? — Борбадор тръсна ръкавите на сакото си и умело пъхна ръце в укриваните до момента в маншетите ръкавици. Той повдигна пръст към гърлото на войника, който от своя страна пребледня.
— Каква е тази врява? — Възрастна жена в бяла униформа и златен шарф пристъпи от всекидневната. Щом ги видя, се закова на място. — Привилегированият Борбадор?
Бо обърна гръб на войника и пъхна ръкавиците в джоба си.
— Милейди!
— Бо!
Ченето на Нила висна, щом двамата се прегърнаха като стари приятели и се целунаха по бузите.
Възрастната жена — очевидно това беше лейди Винцеслав — се отдръпна и огледа Бо от глава до пети.
— Привилегировани Борбадор, колко си пораснал…
— А ти изглеждаш по-красива от всякога. — Бо съсредоточи цялото си младежко очарование върху нея.
Лейди Винцеслав прогони войника и смутената секретарка, която тъкмо се беше появила.
— Ела да поседнем. Ще поръчам да донесат чай. Толкова се радвам да видя, че си жив. Тамас ме уверяваше, че не си част от чистките му, но въпреки това се притеснявах.
— За малко не попаднах сред тях — рече Бо. — Но успях да се отърва. Това е Нила, новото ми протеже. Нила, запознай се с лейди Винцеслав, собственичка на наемниците от Крилете на Адом и един от най-прекрасните хора, които човек може да срещне.
Дамата повдигна длан към Нила, а последната ѝ целуна ръка.
— За мен е удоволствие — каза Нила.
— Красива е — каза Винцеслав. Нила бе готова да се закълне, че е видяла как възрастната жена намигва на Бо, и почувства, че започва да се изчервява. — А кое е това момче? — продължи аристократката.
— То е без значение — рече Бо. Той сграбчи секретарката за ръкава точно когато клетницата се оттегляше. — Заключете го за два дена, после го пуснете. Хранете го добре и му дайте петак, когато го освобождавате.
Обърканата секретарка отведе Фолкрот със себе си.
— Съжалявам, че прекъсвам сладките приказки — каза Бо, когато тримата се настаниха във всекидневната, — но се налага. Нека повикат един от дешифровчиците ти. — Той извади писмото, носено от Фолкрот, и го захвърли на масата.
— Какво е това?
— Послание — рече Бо — от генерал Хиланска до фелдмаршала на кезианската армия.