Дамата даде нужните разпореждания, сетне се намести обратно в креслото си.
— И как това писмо попадна в ръцете ти? Не е редно да прекъсваш обмяната между Хиланска и кезианците. Може да преговарят за мир.
Нила се обади:
— Взехме го от момчето, което видяхте, някъде около два часа през нощта. Имам известно съмнение, милейди, че в подобни часове се водят преговори за мир.
— Вярно ли е? — обърна се Винцеслав към Бо.
— Да.
Благородничката поклати глава и се отпусна в креслото. В този момент изглеждаше много по-възрастна.
— Всичко започна да се разпада след изчезването на Тамас. Той ни обединяваше и поддържаше всичко, а сега…
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — рече Бо, — не мисля, че Тамас е мъртъв.
— Страшно оптимистично от твоя страна. Той се озова заклещен само с две бригади зад вражеските редици, във вражеска територия. Без да съм стратег, мога да видя, че вероятността да се завърне, е почти нулева.
Веждите на Бо шавнаха пакостливо, но той не каза нищо повече по въпроса, а започна да я разпитва за здравето и децата ѝ. Двамата наистина се държаха като стари приятели и Нила се почувства не на място.
Откъде ли Бо познаваше тази жена? Покрай Тамас, несъмнено. Но тук ставаше дума за нещо повече от обикновено познанство. Виждаше се, че Бо ѝ има доверие — нещо нетипично за него. Досега вече бе разбрала, че Привилегированият флиртува с всеки, и широката усмивка и комплиментите му не я изненадваха, но самата Винцеслав се държеше като хлапачка покрай него. Дали… дали беше спал с нея?
— Наред ли е всичко?
Едва подир няколко мига тя осъзна, че Бо се е обърнал към нея.
— Моля? — смотолеви Нила.
— Бузите ти са червени.
Тя започна да си вее с ръка.
— Просто съм развълнувана…
Бо се изкикоти съзаклятнически. Бездните да го глътнат, сякаш знаеше точно какво си мисли.
Не след дълго дешифровчикът се появи, понесъл чанта за документи под мишница. Бо му посочи писмото и продължи разговора си с лейди Винцеслав. Нила ги слушаше с половин ухо, по-заинтригувана от работата на специалиста.
За начало той разгъна писмото и го остави върху една от масите. Подир това започна да преглежда съдържанието на чантата си, като от време на време се спираше на някой от листовете, изваждаше го за справка и го прибираше обратно. Най-сетне намери съвпадение — остави въпросния документ редом с писмото, извади празен лист и се подготви да пише.
— Разбрах шифъра, госпожо — обади се той, като прекъсна Бо. — Системата се употребява сравнително рядко, но сме запознати с нея.
— Преведи съдържанието му — нареди лейди Винцеслав. — Слушам те, Бо.
— Казвах, че в това се състои проклятието на войната, нали така? Седмици, даже месеци наред чакаш нещо да се случи, каквото и да е. Едва ли не започваш да се молиш за битка.
— Страшно е скучно — съгласи се Винцеслав, — макар че аз не бих се молила за битка. Дойдох веднага щом научих за разединението в армията. А едва тази сутрин научих, че никой в Адопещ не е в течение на случващото се тук! — Тя поклати глава. — Все още ми е трудно да го повярвам.
— Но е така — рече Бо. — Може ли да попитам от кого си го научила?
— Инспектор Адамат.
При тези думи Нила отмести поглед от дешифровчика.
— Адамат е бил тук?
— Да. Той спомена нещо за теб, Бо, но въпреки това съм изненадана да те видя тук.
— Ние… — поде Нила.
— Милейди! — Специалистът се беше изправил, стиснал разкодираното писмо с трепереща ръка. — Готов съм. На всяка цена трябва да чуете това.
— Слушам те.
Той навлажни устни.
— Хиланска си сътрудничи с кезианците, милейди. Възнамерява да унищожи бригадите на Кет и впоследствие да се насочи срещу нас, подпомаган от противника.
— Дай да видя! — Бо грабна листа с превода и плъзна поглед по редовете. С мрачно лице го подаде на лейди Винцеслав.
Дамата вече се изправяше на крака.
— Току-що изпратих Абракс с две роти да преговаря с генерал Кет. Изпратила съм ги на гибел. — Тя пребледня, но се овладя бързо. — Съберете полковниците. Войниците да се подготвят. Трябва да сме готови най-много до час.
Специалистът имаше сепнат вид.
— Кои части да подготвим, милейди?
Винцеслав сви юмруци и стисна зъби.
— Всичките — отвърна тя.
Нила притискаше ръка в стената на купето, за да не си удря повече главата. Каретата на лейди Винцеслав подскачаше по пътя заедно с двадесетте хиляди пехотинци от Крилете на Адом.