— С каква цел?
— Може би е очаквал, че има вероятност Тамас да се върне… Няма значение. Хиланска е изпратил хората си, въоръжени с въздушни пушки, подир Таниел.
— Откъде знаеш това?
— Триста въздушни пушки са достатъчни, за да екипират две адрански роти. Две роти, изпратени в планината по нареждане на Хиланска. Ако това е просто съвпадение, ще си изям шапката… Не, няма време за губене.
— Идвам с теб — рече Нила.
— Не. Остани с дамата. Никой не бива да ме забавя. Възнамерявам да засипя двете роти с огън и твърд. Всеки друг освен мен би бил разкъсан.
— Тогава защо ти е втори кон?
Бо намести магьосническите си ръкавици.
— За да мога да сменя първия, когато грохне под мен, и да продължа да яздя.
Глава единадесета
Адамат изчакваше заедно с генерал Абракс, а генерал Кет преглеждаше донесените от него документи.
Намираха се в личната палатка на Кет, която бе отпратила стоящите отпред телохранители. Тя четеше документите бавно, най-напред заповедта за задържане, издадена от Рикар Тамблар и двамата съдии, сетне списъка с обвиненията и приложените доказателства срещу нея и сестра ѝ.
Бяха изминали повече от тридесет минути, когато тя най-сетне събра документите на купчинка, подравни ги, остави ги върху масата и се облегна назад. Погледна към Адамат, към Абракс и обратно към инспектора.
— Отричате ли тези обвинения? — попита той, зарадван от възможността да наруши тишината.
— Не.
Виж, това беше изненада.
— Бях изпратен тук да ви задържа — продължи Адамат.
— Разбирате ли настоящата ситуация? — попита Кет.
Стоящата до инспектора Абракс кимна.
— Да.
— Очаквате от мен да се оттегля — рече Кет, — да предам командването на хората си на Хиланска и да дойда с вас в Адопещ? — Преди Адамат да е успял да отговори, тя продължи: — Няма да го сторя. Хиланска е предател. Той възнамерява да тласне всички ни в ръцете на кезианците. В каквито и неща да съм се провинила, измяната не е сред тях.
Още при пристигането им Кет им каза същото за Хиланска, но не можа да представи доказателства. Твърдеше, че свидетелят ѝ бил отровен от негови подставени лица.
— Всъщност — рече Адамат — не това имаме предвид.
Кет повдигна вежда — първата мимика от началото на разговора им.
— Нима?
— Застъпих се за вас пред лейди Винцеслав — продължи инспекторът. — Тя се съгласи, че дребните престъпления, които вие и сестра ви сте извършили, остават на заден план пред съдбата на Адро. В качеството си на член на Тамасовия съвет тя ме упълномощи да ви предложа алтернатива.
— И какво ще да е това предложение?
— Незабавно да се оттеглите от поста си. Сестра ви също. Ще бъдете съпроводени до имението си в северната част на Адро, където ще разполагате със седмица да уредите личните си дела. В края на този срок земите ви ще преминат в собственост на държавата, а вие и домакинствата ви ще бъдете прогонени, като в замяна ще получите един милион крана.
Ноздрите на Кет трепнаха.
— Това не е алтернатива, а присъда.
— Един милион не е малка сума — остро каза Абракс. — Нима мислите, че Тамас ще бъде толкова щедър, когато се завърне?
— Тамас е мъртъв.
— Не е. — Абракс извади писмо от джоба си и ѝ го подаде. — Това пристигна тази сутрин. Тамас е прекосил Въгленда с двете си бригади и шестдесет хиляди деливански пехотинци. Пристига тук след две седмици.
Адамат зяпна. Значи Тамас беше жив? И то по официално потвърдена информация? Защо лейди Винцеслав не бе го споменала? Това обстоятелство променяше всичко.
Кет видимо пребледня. Тя отново посегна към заповедта за задържане, взе я с треперещи пръсти и се зачете.
— Съветвам ви — обади се Адамат — да се уверите, че сте напуснали Адро, когато фелдмаршалът се завърне.
— Ами хората ми? Под чие командване ще преминат?
— Под мое — каза Абракс.
— Това е незаконно!
— Точно вие ли сте се загрижили за закона? — небрежно попита Адамат. Кет подскочи.
— Вярно е, че съм прикривала престъпленията на сестра си. Но аз все още съм генерал от адранската армия и обичам родината си. Ще приема тази проява на милост — тя изплю последната дума с жлъч — само при условие че хората ми ще бъдат в безопасност.
— Хората ви ще бъдат зачислени извънредно към Крилете на Адом — каза Абракс. — Незабавно ще съобщим на Хиланска за вашето снемане от длъжност и за обстоятелството, че вашите три бригади вече се намират под наша закрила — до момента, в който фелдмаршал Тамас се завърне.