Кезианците продължаваха да се строяват. Армията им изглеждаше необятна — и действително беше така — ала тази численост я правеше тромава. Неотдавнашното му предположение, че врагът ще нападне към десет, се оказваше твърде оптимистично: кезианците нямаше да са готови преди пладне. Може би към един. Щяха да разчитат да удавят с численото си превъзходство защитниците на лагера и затова щяха директно да атакуват.
Тамас разкъса барутен фишек и посипа малко върху езика си. Първоначалният шок на транса отмина и го накара да се почувства по-млад и по-силен, а болката от раната притихна до леко гъделичкане.
С периферното си зрение видя връщащия се Олем.
— Научи ли нещо? — попита фелдмаршалът.
— Не, сър. И двамата твърдят, че Хиланска ги бил предупредил за завръщането ви. Казал им, че това щял да бъде кезиански Привилегирован, който се преструва на вас. Освен това очаквали самозванеца да пристигне едва след седмици.
Тамас изсумтя.
— Значи Хиланска се паникьоса и избяга, когато се появих преждевременно? Можем само да се радваме, че сме го сварили неподготвен. Бездни, какви ли други слухове е пуснал?
— Бих могъл да проуча, сър.
— Стори го.
— Разрешавате ли да претърся квартирата му?
— Разрешавам.
Олем отново се отдалечи, а Тамас се заоглежда в търсене на познато лице, на което да се довери. Повечето от генералите бяха при бригадите си. Изглеждаше, че част от привържениците на Хиланска са избягали с него.
— Ти там! — провикна се Тамас. — Ела тук, полковник.
Младият мъж му се виждаше познат и когато се обърна, Тамас се увери, че не се е излъгал.
— Виж ти, полковник Сабастениен, радвам се да ви видя.
Бившият наемнически офицер бе нисък на ръст, с бакенбарди, започващи да посивяват преждевременно, и с нетипично за един мъж в средата на двадесетте си години мрачно лице. Тамас не помнеше да е имал сиви кичури при предишните им срещи — дали това не беше боя?
— Аз също, сър. — Офицерът кимна почтително. — Но вече не съм Сабастениен, а Флороун. Предпочитам да използвам фамилното си име по майчина линия, за да не ме разпознават бившите ми другари.
Тамас го разбираше. Макар че в постъпката му нямаше нищо незаконно или нечестно — бе убил предател, за да защити Тамас — наемниците от Крилете на Адом го бяха изхвърлили в съответствие с кодекса си. Убилият свой другар биваше отлъчен, а предателят също се бе числил към наемниците. И освен това беше любовник на лейди Винцеслав.
— Ето какво, Саба… Флороун. Нужен ми е план на битката. Къде си зачислен?
— Двадесет и първи артилерийски полк.
— Имаш ли опит с оръдията?
— Седем години бях артилерист в Крилете.
— Браво. Тогава честито, Флороун. Вече си генерал.
Другият премигна объркано.
— Простете?
— Поеми командването на Втора бригада. Разположи оръдията им на юг, артилеристите да са готови. Пехотинците ги впрегни на изток и на запад.
— Тъй вярно, сър. Благодаря ви, сър.
— Още е рано да ми благодариш. Самият аз още не зная на кого от хората на Хиланска мога да се доверя. Нищо чудно до вечерта някой да те наръга в гръб. Ако имаш доверени хора, вземи ги със себе си.
— Слушам, сър.
— И още нещо, генерале. Нека ми изпратят Михали.
Флороун се поколеба за момент.
— Никой ли не ви е казал?
— Какво да ми кажат?
— Михали е мъртъв. Беше убит от Крезимир преди две седмици.
Тамас рязко се извърна към кезианските позиции и по тялото му изби студена пот, косъмчетата на тила му настръхнаха от мрачното усещане на потрес и мъка, разкъсало покоя на барутния транс. Щом Михали бе мъртъв, защо Адро все още не беше завладян? От Адопещ или адранската армия не трябваше да е останала и следа, след като Михали вече го нямаше да противостои на силата на брат си — и въпреки това страната и столицата ѝ все още устояваха.
Какво ли удържаше Крезимир?
Движение откъм наемническия лагер привлече вниманието му и скоро Влора препускаше обратно нагоре по склона. Тя прелетя покрай постовите и не спря, докато не достигна Тамас, сетне скочи от седлото и подхвърли юздите на някакъв сепнат вестоносец.
— Къде е Кет? — попита фелдмаршалът.
— Няма я — задъхано промълви Влора. — Вчера Абракс и Адамат са я свалили от длъжност по обвинения в спекулантство. Абракс смятала, че това ще сложи край на разединението, но… сър, ранен ли сте?