— Не е сложило край — каза Тамас, — защото Хиланска е подготвял заговор от самото начало. И какво прави Адамат тук, бездните да го глътнат? Всичко да се продъни, точно в този момент имам нужда от Кет. След Хиланска тя е най-способният ни пълководец. Къде е Абракс?
— Пътува насам.
— Разполагаме с по-малко от два часа до кезианската атака. Съберете генералния щаб — възможно най-много висши офицери, колкото можеш да намериш в рамките на двадесет минути. На останалите ще изпратим съобщения. Олем, какво откри?
Дотичалият Олем замълча за миг, за да си поеме дъх.
— Нищо не е взел със себе си. Бил е замесен с кезианците още от самото начало. Открих десетки писма.
— А нещо, което да ни насочи към съзаклятниците му?
— Нямах време да прегледам всичките.
— Време… Точно от това се нуждаем. Не мога да подготвя отбраната за толкова кратко време, не и срещу подобно чудовищно пълчище.
— Олем — обади се Влора, — видя ли личния печат на Хиланска?
— Да. Както казах, генералът не е взел нищо със себе си.
— Доведете ми нов кон! — провикна се Влора.
Тамас се извърна към нея.
— Къде ще ходиш?
— Ще ми трябва един от наемническите дешифровчици — отвърна Влора. — За да пресъздаде шифъра на Хиланска. Ако действаме бързо, може и да успея да спечеля един ден.
Тамас продиктува послание до кезианските офицери, като подражаваше на стила, използван от Хиланска в дневниците и кореспонденцията му, след което дешифровчикът от Крилете го преведе чрез използвания код. Съобщението гласеше, че Хиланска ще успее да уреди убийството на Абракс чрез вътрешен човек, но не и докато тя е нащрек. Което от своя страна щеше да се постигне, като кезианците привидно се оттеглят и се приготвят да нападнат на следващия ден.
Целият процес отне близо два часа и крайният резултат имаше вид, поне в очите на Тамас, на набързо скалъпена работа. Щеше да е същинско чудо, ако кезианците се хванеха.
Но ако повярваха, това щеше да му осигури двадесет и четири безценни часа, през които да се подготви за отбрана. Време, от което адранците отчаяно се нуждаеха, ако искаха да имат шанс за победа.
Тамас вдигна поглед към Олем, изчакващ на прага на щабната палатка, небрежно отпуснал ръка върху дръжката на пистолета си. Дешифровчикът запечата фалшивото писмо с червения восък на Хиланска и притисна печата му. Тамас го взе, дъхна върху восъка, за да го охлади по-бързо, и подаде съобщението на Олем.
Телохранителят отдаде чест.
— Открих неколцина от най-верните си хора, сър. Ще изпратя едни от тях при кезианците.
— Знаят ли какъв риск поемат с това? Ако кезианците надушат измамата, очаква ги смърт. Или нещо по-лошо.
— Вече имам доброволец. Той знае.
— Добре. Това е единственото съобщение, което искам да достигне врага. Предай на постовите да застрелят всеки, който се опита да побегне към кезианците. Не бива да узнават, че съм се завърнал.
Тамас му кимна в знак, че е свободен. Когато Олем излезе, той тромаво се обърна към дешифровчика, при което почувства как нанесената му от Хиланска рана се разтваря и пробожда с остра болка стомаха му. Опита да не ѝ обръща внимание. Бавно, с надеждата, че събеседникът му няма да забележи треперещите пръсти, Тамас разкъса фишек и посипа малко барут върху езика си. Последвалият транс успокои болката.
— Добра работа, войнико — каза фелдмаршалът.
— Благодаря ви, сър — отвърна наемникът. — С ваше позволение, много се радваме, че отново сте сред нас. Зная, че генерал Абракс също се радва.
Тамас се помъчи да се усмихне.
— А аз се радвам да го чуя. Хубаво е човек да се върне… Знаеш ли, навремето, в Гурланските войни още нямаше професионални дешифровчици. Трябваше да възлагам допълнителна работа на най-умните от хората си. Никому не бе минавало през ума за подобна специализация, докато лорд Винцеслав не въведе тази практика. От петнадесет години насам си повтарям, че трябва да въведем експерти по кодовите системи и в адранската армия, но винаги изниква нещо друго.
— Аз имах щастието да работя с лорд Винцеслав — каза дешифровчикът. — Той беше изключително интелигентен човек.
— Съгласен съм. Срамота е, че вече не е сред нас. Но неговата съпруга е далеч по-умна. Винаги съм се чудил дали самата тя не е подсказала на съпруга си идеята за дешифровчиците.
Наемникът мълчеше, свел поглед.
— Съжалявам, отнесох се в приказки. Не е нужно да отговаряш.
— Благодаря ви, сър.
Олем се завърна миг по-късно и кимна отсечено в знак, че пратеникът е потеглил.
— Войнико — обърна се Тамас към експерта, — свободен си да отидеш в столовата и да поискаш да ти дадат закуска. Или обяд. Нямам представа кое време е.