— Разрешавате ли да се върна при другарите си, сър?
Тамас стрелна Олем с поглед, който пристъпи по-близо до наемника.
— Съжалявам, войнико, но за момента ще трябва да останеш тук — рече телохранителят. — Още не искаме да се разчува за завръщането на господин фелдмаршала. Така по-лесно ще заблудим врага.
— На никого няма да кажа, заклевам се.
— Предпочитаме да не поемаме рискове — рече Олем.
Дешифровчикът се обърна към Тамас.
— Сър?
— Съжалявам — рече Тамас. — Дори сред собствените си хора още не съм разгласил. Трябва да съобразяваме повдигането на духа с нуждата от дискретност.
Специалистът по шифри се навъси за момент, но сетне въздъхна, изпъна се и отдаде чест.
— Разбирам, сър.
— Радвам се. Ще предам на Абракс, че си се справил отлично днес.
Олем изведе наемника и се завърна след миг, следван от Влора. Макар и прашасала, с уморен вид, тя се движеше енергично. По миризмата ѝ личеше, че е горяла в барутен транс от сутринта.
— Какво е положението в лагера отсреща? — поинтересува се Тамас.
Влора отдаде чест и се отпусна на един срещуположен стол.
— Ако кезианците все пак нападнат, ще бъде трудно. Крилете разполагат с три бригади, обърнати срещу нас. Абракс каза, че ако номерът проработи, ще има време да ги позиционира така, че утре сутрин да могат да връхлетят кезианците.
— Остава ни да чакаме — рече Тамас.
— Ще чакаме — кимна Влора. Двамата с Олем си размениха неразгадаем поглед. Тамас бе прекалено зает да балансира заплахата от барутна слепота и разтърсващата тялото му болка по време на лудешкото пътуване от деливанската граница до Адопещ, за да ги държи под око. Но каквото и да имаше между двамата, то бе изтляло.
— Вестта за завръщането ми стигна ли до наемническия лагер?
— Абракс е споделила само с двама от офицерите си. Тя също е на мнение, че трябва да го пазим в тайна колкото се може по-дълго. Някои от командирите им може и да са ме разпознали, но Абракс няма да допусне слухове.
— Това е добре.
— В нашия лагер вече започва да се разчува — каза Олем.
— Няма как, те ни видяха да препускаме.
— Аз запечатах лагера — продължи телохранителят. — До сутринта никакво влизане или излизане без изрична заповед.
— Отлична работа.
Тамас забеляза, че Олем е защипал полковническата нашивка, връчена му пред Алватион. Явно отново се канеше да повдигне темата.
— Сър — поде Олем.
Тамас изсумтя.
— Няма да те понижа, Олем.
— Но аз бих предпочел да го сторите, сър.
— Не е като да съм ти възложил командването на полк. Нищо повече от Железните оси. Полковническият чин цели да улесни специалните ти възложения. Това не е нещо безпрецедентно.
— И все пак…
Тамас повдигна ръка в знак, че смята разговора за приключен, макар да знаеше, че няма да се отърве толкова лесно. Олем бе категорично убеден, че не става за полковник.
— За мен е удобно да си в авторитетна позиция, за да не се налага да се съобразяваш с формалностите на йерархията — рече Тамас. — Недей да се мусиш толкова. Няма да ти поверя командването на големи части, без да си готов. Но помни ми думите, някъде в близките десет години ще станеш генерал, истински генерал.
За момент изглеждаше, че Олем ще се изсмее в лицето му, но той успя да се овладее.
— Никога не бих се обръснал, сър. Дори и за да стана генерал.
— На мен брадата ми харесва — каза Влора. — Повече войници трябва да си пускат…
— Не започвай и ти — повдигна пръст Тамас. — От него съм склонен да търпя подобни глупости, защото ме пази от убийци. Но от теб няма да ги търпя.
— Прекрасно ви предпази от Хиланска.
Олем настръхна при тези ѝ думи, тялото му се вцепени, а лицето му застина. Тамас се загледа във Влора: това подмятане беше безсърдечно от нейна страна. Тя знаеше, че в онзи момент Олем не се бе намирал край фелдмаршала, защото изпълняваше поръчение. А Олем се отнасяше към задълженията си изключително сериозно. Тамас понечи да я сгълчи, но при вида на изражението ѝ премълча. Влора бе пребледняла леко и бе забила поглед в земята. Вече съжаляваше за изреченото.
— Ще има ли нещо друго, сър? — сковано попита Олем.
— Стой наблизо — рече Тамас. — Като стана дума за Хиланска…
— Изпратил съм цяла рота подире му. Те ще настигнат него и частите му и ще ни ги доведат оковани.
— Справил си се добре, Олем. А тази дреболия — Тамас посочи към скритата под куртката рана — ще зарасне с времето.