Това бяха добри и лоши новини. Добри, защото врагът разделяше силите си. Лоши, защото въпросните два взвода продължаваха по пътя към пещерата на Ка-поел.
Таниел се затича непосредствено под върха на скалата, за да бъде видян от войниците. Очакваният вик се разнесе само миг по-късно, последван от тихия пукот на въздушните пушки. Разстоянието бе прекалено голямо, за да го уцелят, но за всеки случай Таниел се прикри зад един камък и се възползва от ситуацията, за да погледне назад.
Лейтенантът сочеше към него и крещеше към двата взвода. Сержантите им размениха няколко думи, подир което един от взводовете пое по стръмнината право към позицията на Таниел, а другият се отправи да търси някаква козя пътека, по която да се приближи до него във фланг.
Важното беше, че бе успял да привлече вниманието им върху себе си.
Таниел увлече двата взвода подире си на повече от километър, все така успоредно на скалния ръб. От двадесет и четиримата преследвачи едва трима не изоставаха от темпото му и като резултат се откъснаха от другарите си. Предвид, че им стигаше да се доближат на един изстрел разстояние, подобно старание говореше, че Хиланска е обявил награда за главата му — обикновено войниците не бяха така старателни.
Тази мисъл прогони неохотата му да убива свои сънародници. Тези хора бяха готови да го застрелят без капка колебание. Та те го преследваха като куче!
Той рискува да притича през един открит участък и неволно потръпна от трясъка на въздушните пушки и рикоширалите в скалата зад него куршуми. Все още се намираше извън обсега им, но някой случаен изстрел пак можеше да го рани. Таниел прескочи някакъв процеп и преодоля още тридесетина крачки, преди да се добере до скалите отвъд.
Скрит от погледите на преследвачите си, пое обратно, като притичваше приведен, докато не се озова в процепа, който бе прескочил само преди секунди.
Какво ли би казал баща му, ако видеше някой от хората си да попада в такъв очевиден капан?
Най-вероятно, че подобни глупаци си заслужават смъртта.
Първият преследвач прескочи пролуката малко след това. Когато вторият чифт крака изникна над главата на Таниел, той сграбчи един от ботушите и дръпна. Войникът изтърва въздушната си пушка и остави кърваво петно, когато стовари лицето си в ръба на скалата.
Третият спря със стържене на подметките и се приведе над другаря си. Таниел се засили от място, сграбчи го за куртката и го дръпна долу при себе си. Войникът съумя да извика задавено, но Таниел го смълча, като неколкократно заби лицето му в стената. Изтръгна пушката от ръцете на мъртвия и я огледа.
Въздушните пушки бяха пословично неблагонадеждни оръжия. Механизмите им се повреждаха лесно, а въздушните резервоари често изпускаха. Тази изглеждаше непокътната и той зареди и опря приклада на рамо.
— Глъстър? — Първият преследвач бе забелязал отсъствието на спътника си и се беше обърнал. — Глъстър, добре ли си? Алиър е зле ранен. Да се продъниш, Глъстър, кажи нещо!
Таниел разпозна зараждащата се в гласа му паника. Страхът започваше да обзема войника и да изтласква вълнението. В момента сигурно се чудеше дали не му се привижда. Нали преследваният от тях бе избягал отвъд? Нямаше как да е останал в процепа…
Пехотинецът изникна на фона на небето, нарамил оръжие, присвил очи надолу към ямата.
Таниел го простреля в гърдите.
След като се сдоби с още куршуми и цилиндри с въздух, той пое обратно към скалите, все така приведен. Останалата част от взвода щеше да го настигне всеки момент. А тези войници надали щяха да сглупят като покойните си другари.
Таниел нападна от засада още двама пехотинци, сетне още трима, като използваше неповратливостта на тежките оръжия и обемната екипировка срещу тях.
Веднага след това простреля още един с откраднатата си въздушна пушка, но тогава механизмът ѝ се повреди. Таниел бе принуден да побегне, преследван от оцелелите от двата взвода.
Преследвачите му вече се бяха научили да стоят близо един до друг, без да се отделят.
Таниел знаеше, че пространството му за бягство свършва. Тази скала продължаваше още три километра, преди да се спусне в една от хилядите долини, нашарили планинската верига. Той трябваше да се е отървал от останалите си преследвачи, преди да достигне това място, а след това трябваше да се погрижи и за другарите им в каньона. Някъде тук трябваше да има друга пролука, която да му позволи да заобиколи преследвачите в гръб и…
Таниел зави край поредната канара и едва не падна в пропастта. Повече от двеста метра го деляха от голото речно дъно. Той се заоглежда в търсене на друг път за бягство, но наоколо откриваше само отвесни склонове. От дясната му страна, малко по-надолу личеше издадена скала — идеална позиция, от която преследвачите му да открият огън.