В определен момент от гонитбата беше поел в грешна посока и сега се намираше в задънена улица.
Таниел се обърна и надникна иззад канарата. Може би все още имаше време да се върне назад и да побегне в друга посока, преди да са го догонили.
Многобройните синкави петна насреща му го накараха веднага да дръпне глава. Виковете на преследвачите му се чуваха ясно.
— Тръгна натам.
— Отваряйте си очите сред тези камънаци. Може да се е скрил навсякъде.
— Прикривайте ме от високото.
— Вие тримата, след мен. Опитайте се да откриете заобиколен път, момчета.
Таниел отново рискува да надникне и видя четирима войници да се спускат по същия път към него. Намираха се на по-малко от двадесет крачки — само след секунди щяха да го достигнат. Рано или късно останалите войници щяха да намерят онази скална площадка и тогава с него беше свършено.
Ако проклетата въздушна пушка не се беше повредила, можеше да ги принуди да стоят на разстояние.
Първият щик изникна край канарата и Таниел се пресегна, сграбчи дулото на оръжието и дръпна рязко, като използва тежестта си за опора. Неподготвен, пехотинецът изгуби равновесие, залитна напред в напразен опит да се задържи и полетя в пропастта. Рязкото секване на писъка му указа края на падането.
— Тук е, проклетникът!
— Не се делете.
— Той току-що хвърли Хейвин в пропастта! Видяхте ли? Ще си…
Таниел не дочака да чуе заплахите на пехотинеца. Изскочи иззад канарата, стиснал въздушната си пушка като пика, и заби щика дълбоко в гърдите на говорещия. Войникът нададе хъхрещ вик и докато падаше, се вкопчи в раницата на другаря си. Двамата полетяха заедно в пропастта.
Таниел и последният войник останаха очи в очи. След миг войникът повдигна въздушната си пушка и обра спусъка.
Щрак.
— Много са ненадеждни, нали? — попита Таниел.
Войникът изруга и замахна към него с щика. Барутният маг отскочи назад, за да избегне острието, но се подхлъзна. Инстинктивно захвърли пушката си, за да се вкопчи в скалата, и с буца в гърлото чу как оръжието отскача от стената на пропастта.
Чакълът под него се размърда, докато отстъпваше пълзешком. Войникът пристъпваше подире му, протегнал щик. Таниел се прикри зад ръба на канарата и заопипва за ножа си. Срещу нанизан щик нямаше никакъв шанс, но трябваше да опита. Изтегли острието точно когато войникът изникваше на свой ред. Таниел нямаше да успее да се изправи на крака навреме. Невъзможно беше да…
От устата на войника шурна кръв и нещо щръкна от шията му, разкъсало кожата като шип. Той залитна и в следващия момент рухна в пропастта, подпомогнат от решителния тласък на Ка-поел.
Тя стискаше щик в едната си ръка, а кръвта по захабените ѝ дрехи определено принадлежеше на повече от един клетник.
Таниел въздъхна облекчено и тялото му потрепери. Ка-поел беше спасила живота му. Отново. Той се изправи на крака и изрази благодарността си с кимване — все още нямаше доверие в гласа си. Беше му много по-трудно да овладява всички тези приливи на адреналин без помощта на барут.
От камъка точно над главата на Ка-поел рикошира куршум. Таниел я сграбчи отпред за палтото и я дръпна в прегръдка, осъзнал, че куршумът бе дошъл иззад него. Мярна двама войници, застанали на издадената скала, която бе забелязал по-рано. Вторият се приготвяше да стреля. Таниел не можеше да направи нищо, освен да застане между Ка-поел и куршума и да се надява, че мъжът ще пропусне.
ФУУМ.
Ушите му запищяха. Когато успя да се отдръпне от Ка-поел, войниците вече не се виждаха на скалата. Шапката на единия лежеше встрани от мястото, на което се бяха намирали допреди малко, и един бърз поглед му показа нови две тела в пропастта.
Какво, в името на бездната, беше това?
Звукът от ходещи по камъните ботуши го накара да трепне. Още пехотинци?
Позната фигура се затича към ръба на тясната площадка. Имаше рижави бакенбарди и носеше дрехи, които, ако не бяха така прашни и износени от пътя, вероятно щяха да струват колкото цял кон.
Привилегированият Борбадор изрита шапката на пехотинеца подир собственика ѝ и се загледа как се носи надолу към дерето. После се обърна към Таниел и му махна.
— Здрасти, Тан. Извинявай, че закъснях — извика той.
Глава четиринадесета