Нила щеше да умре.
Зачуди се дали този неминуем факт ѝ беше хрумвал преди, по време на някое от събитията от последните шест месеца. Трябваше. Докато беше с роялистите или като затворничка на лорд Ветас, или дори при първата ѝ среща с Бо. Дузина пъти, че и отгоре, се бе изправяла очи в очи със смъртта.
И все пак в никой от тези случаи не се бе чувствала толкова сигурна, колкото сега.
Някак адранската армия бе успяла да си осигури още един ден. Нила бе видяла как някакъв вестоносец излиза забързано от лагера на генерал Хиланска вчера след обяд, преминава отвъд линиите на кезианците и в резултат очакваното нападение така и не дойде. Това бе дало повече време на генерал Абракс да планира и да укрепи силите си.
А сега, докато слънцето изгряваше над Адморието, кезианците и адранците отново се готвеха за битка. Стохилядна кезианска пехота заемаше позиции на юг, щиковете им проблясваха на утринното слънце. На североизток мъжете на генерал Хиланска вече бяха строени и готови за битка. Нила стоеше близо до командната палатка на Крилете на Адом и от тази си позиция можеше да види как куриерите влизат и излизат забързано, както и да чуе рева на Абраксовия строг алтов глас.
Крилете и трите бригади адрански войници на Кет щяха да бъдат смачкани между двете противникови армии.
Дори нямаше къде да се избяга.
Сред наемниците се носеха слухове. Някакъв капитан твърдеше, че видял един от барутните магове на фелдмаршал Тамас. Пехотинец настояваше, че Делив се е включил във войната и изпраща подкрепления, но те били още на седмици път оттук. Друг казваше, че всичко било уловка, замислена от Хиланска, и щом кезианците настъпели, подчинените му щели да се обърнат и да ги ударят откъм фланга.
Явно войниците бяха готови да кажат всичко, за да повдигнат духа си.
Дори всичко от казваното да беше вярно, те пак щяха да бъдат смазани. Кезианците просто бяха твърде много. Армията им можеше да схруска пет пъти колкото силите на Крилете за закуска и да ѝ остане място за още. Пехотата на наемниците — впечатляващо — успяваше да си придаде професионален вид, но Нила виждаше паниката в очите на войниците и техните офицери.
До сутринта всички щяха да са мъртви.
— Госпожо — каза глас откъм лакътя на Нила и я стресна.
Тя се окопити и се обърна към младия лейтенант. Той едва ли беше много по-възрастен от нея и носеше черната си коса пригладена назад под двурогата шапка и вързана на панделка на тила. Военният я удостои с нервна усмивка.
— Да?
— Генерал Абракс изисква присъствието ви.
Нила свъси вежди към генерала. Абракс беше напуснала палатката си и стоеше на тридесет крачки от нея, отправила гибелен поглед към кезианската армия. Защо не бе дошла направо при нея?
— Разбира се.
Тя се присъедини към Абракс пред командната палатка.
— Искали сте да ме видите, госпожо.
— Все още ли е тайна, че си Привилегирована?
Нила замига насреща ѝ.
— Аз… ами, предполагам. Бо каза, че съм още твърде нова и аурата ми не се вижда Отвъд, така че Чудаците и Привилегированите на врага не би трябвало да знаят, че съм тук.
— Врагът не разполага с Привилегировани. Или онези, с които разполагат — поправи се Абракс, — не са от значение. Никой от тях не може да се сравни с кралските кабалисти, присъствали на Южната планина. — Тя се извърна рязко към Нила. — Казала ли си на някого?
— Не.
— Нека остане така. Ти ще бъдеш нашият коз.
Нила не успя да сдържи смеха си. Потисна го, доколкото можа, но той все пак излезе под формата на кикот.
— Нещо смешно ли има, Привилегирована?
Привилегирована. Названието изпрати тръпки по гръбнака ѝ и веднага я отрезви.
— Само това, че още съм начинаеща. Едва съм се научила да отправям поглед Отвъд, камо ли да контролирам елементите. Няма да има никаква полза от мен в битка.
— Не си способна на никакво магьосничество? — невярващо попита Абракс.
— Мога да обгърна ръката си с огън. Но само когато съм много уплашена или ядосана.
Абракс извърна поглед с леко отвратено изражение.
— Разполагаме с няколко Привилегировани, но те са много слаби. Няма да нанесат повече поражения от едно стратегически поставено оръдие, а и са далеч по-уязвими. Борбадор ми каза, че си силна. Надявах се, че ще си от някаква полза.
Бо го беше казал на Абракс? Защо би направил подобно нещо? Нила не беше обучена и той го знаеше по-добре от всеки.
— Съжалявам — предложи Нила.
— Не предполагах, че си толкова нова. Стой назад с обоза. В близост до фронта само ще пречиш. И каквото и да става, не се опитвай да правиш магии. Най-вероятно ще убиеш всички около себе си. Жалко, че менторът ти ни изостави. Можеше да наклони нещата в наша полза. — С тези думи Абракс се отдалечи и започна да раздава заповеди.