Нила въздъхна облекчено.
— И аз не мислех така, но не я познавам чак толкова добре.
Изминаха няколко мига, в които двамата наблюдаваха как кезианците продължават да настъпват под яростната атака на артилерийския огън.
— Как, в името на бездната, се озовах тук? — промърмори Адамат.
Нила не смяташе, че е искал да го изрече на глас. Какво се случваше в главата на стария инспектор? За децата си ли мислеше? Или се опитваше да намери начин да се измъкне? Нила знаеше, че и тя трябваше да мисли за това. Тя погледна към ленивите поля на северозапад. Може би те бяха нейното спасение. Можеше да се скрие в нивата на някой фермер, докато падне нощта, а после да поеме към Адопещ.
Струваше си да опита. Нали?
Нещо сред равнините се размърда и бързо я отказа от припрения ѝ план.
— Там има войници — каза Нила. Адамат извърна поглед на северозапад и примижа.
— Кавалерия. — Той се изплю в прахта и се обърна към най-близкия офицер от Крилете, но беше видно, че те вече са забелязали врага. Сред бригадата, охраняваща лагера, се надигна паника и офицерите трябваше да викат, за да я потушат.
Адранска кавалерия. Нила нямаше представа за числеността ѝ, но секваше дъха. Трябваше да са хиляди. Нагръдниците на войниците проблясваха под слънцето, сините им адрански куртки и панталоните с червени ленти изпъкваха на фона на жълто-кафявите житни поля. Трябваше да са заобиколили далече от север и сега препречваха единствения път за отстъпление.
Полковник на Крилете изпрати куриер към предните линии. Лицето на военната беше бледо и стискаше колана си толкова здраво, че кокалчетата ѝ бяха побелели.
Адамат въздъхна примирено.
— Предполагам, че това трябваше да се очаква — каза той. — Изглежда сякаш са поне три батальона кирасири.
— Кирасири?
— Тежка кавалерия. Можеш да ги познаеш по нагръдниците. Адранските кирасири бронират и конете си. — Адамат посочи към пехотата на Крилете, докато войниците се подреждаха зад високите до кръста укрепления, които бяха единствената им защита. — Подобна рехава линия от щикове няма да представлява проблем.
Адамат се приближи към задната част на лагера, където пехотата на наемниците се приготвяше да даде отпор. Нила се поколеба за момент, ала след малко го последва.
Полковникът от Крилете му хвърли поглед, докато той се приближаваше.
— Цивилните трябва да стоят настрана от фронта — каза му тя.
— Фронтът е натам — посочи Адамат зад себе си.
— Сгъстете хората си, Крониър — извика полковникът. — Ако побегне и един човек, лично ще го изкормя! — Тя погледна към Адамат и Нила още веднъж, но се въздържа от коментари.
Адранските кирасири се приближаваха. Не си даваха много зор и едва когато спряха на около километър разстояние, Нила осъзна, че вероятно чакат сигнал от генерал Хиланска. Щяха да нападнат тила точно когато кезианците се спуснеха към предните линии.
Обърнала поглед обратно на юг, Нила забеляза, че кезианците продължаваха да напредват бавно и методично. Артилерията на Крилете оставяше празнини сред редиците им, но изглежда, това не оказваше голямо влияние — като да одраскаш великан. Те просто продължаваха да прииждат.
На хълма на североизток от тях пехотата на генерал Хиланска изведнъж тръгна да настъпва, като напредваше малко по-бързо от кезианците.
На северозапад около три хиляди кирасири поеха в тръс.
На Нила ѝ се струваше, че вижда как смъртта ѝ напредва през полята. Кирасирите бяха наистина впечатляващи, ако се пренебрегнеше опасността за живота ѝ. Движеха се в съвършена координация, перата върху главите на конете им и върху железните им шлемове се вееха на лекия бриз. Тя се зачуди дали земята наистина се тресе, или си въобразяваше.
— Там — каза Адамат с хриптящ глас, — от запад. Прилича на батальон адрански улани.
Нила знаеше този термин. Още кавалеристи. Леко въоръжени.
— Ще се извърнат и ще ударят предните ни редици от запад — каза полковникът от Крилете. Тя веднага изпрати друг вестоносец към фронта — първият тъкмо се връщаше.
Куриерът отдаде чест.
— Генерал Абракс заповядва да не откривате огън.
— Да не откривам… — Лицето на полковника почервеня. — Да не откривам огън? Какво, бездните да ги вземат, означава това? Кирасирите ще ни премажат! — Тя изпрати куриера обратно на фронта и продължи да се ядосва безмълвно.
Нила откъсна поглед от напредващите кирасири. На северозапад адранските батареи внезапно избълваха пламък и дим, дулата им се насочиха към лагера на Крилете. Нила стисна очи, припомнила си потресаващото свистене на оръдейния огън при барикадите на роялистите, и зачака ужасяващия звук.