Но той така и не дойде. Нила отвори очи и видя далечните фигури на адранските артилеристи да презареждат.
— В какво се целят? — попита тя.
Адамат се навъси.
— Не знам.
Последва пореден залп и Нила се напрегна, за да види къде падат снарядите. Оръдията изглеждаха насочени право към нея. Нямаше представа какъв е обхватът им, но защо изобщо щяха да стрелят, ако нямаше да уцелят нещо?
— Не мисля, че стреляха по нещо — внезапно каза полковникът. Звучеше изненадана от собствения си изблик. — Нямат шанс да ни надстрелят от такова разстояние и… — Тя замълча, тъй като още адрански оръдия откриха огън.
Нила наклони глава. Мускетен огън ли беше това? На юг, над бойното поле се стелеше черен облак дим и Нила чу ненадеен рев: стотиците хиляди гласове на спускащите се в атака кезианци.
Битката беше започнала.
Съвсем скоро за нея щеше да е приключила. Кирасирите продължаваха да напредват в тръс, но всеки момент щяха да нападнат. Едва ли бяха на повече от няколкостотин метра. Нила погледна дясната си ръка и се опита да призове огъня. Трябваше да си отиде с бой. Не можеше да позволи да я убият като някого от простолюдието. Не и сега. Не и след всичко, което бе преживяла.
Ръката ѝ започна да се затопля, но нищо не се случи. Тя задълбочи концентрацията си. Бо беше казал, че е силна. Несъмнено можеше да направи нещо. Каквото и да е!
Сред пехотата на Крилете се разнесе вик и Нила наруши концентрацията си, щом вдигна поглед, за да види, че кирасирите ненадейно бяха сменили посоката си. Цялата група се беше насочила на запад. Наемническият полковник гледаше с отворена уста, докато кирасирите заставаха успоредно на наемническата редица, току извън обхвата на пушките. Военната зарева заповеди, за да премести хората си в защита на тази страна на лагера.
Адранските кирасири продължиха, като заобиколиха лагера в широка дъга, а след това — още по-отдалече — и предните линии на Крилете.
Нила не разбираше. Нима щяха да нападнат фланга на предните редици? Ами уланите, които Адамат бе видял? Къде отиваше кавалерията, бездните я взели?
Не разбираше, докато не зърна адранската артилерия. Членовете ѝ бяха преустановили огъня над наемническия лагер и се бяха пренасочили на юг, към кезианските редици. Пехотата на генерал Хиланска се извърна заедно с артилерията, като зае по-предни позиции не срещу кезианските предни редици, а до тях.
Куриер, яздещ в галоп, спря коня си до наемническия полковник.
— Заповеди от генерал Абракс! — задъхано каза той. — Обърнете хората си и се подгответе да подкрепите предните линии. Адранската атака беше примамка. Генерал Хиланска вече не е начело на адранската армия и те ще се бият на наша страна!
Полковникът даде заповеди на стоящия наблизо капитан, след което хвана юздите на куриерския кон.
— Кой тогава е начело, бездните ги взели?
— Фелдмаршал Тамас. Той се завърна.
Нила се олюля, почувствала внезапна слабост. Тамас беше още жив? И беше начело? Може би, само може би щеше да преживее този ден.
— Нила — любезно каза Адамат, — ръката ти гори.
Тя сведе поглед и откри син ореол от пламъци около дланта си, обгърнали дясната ѝ ръка чак до лакътя. Размаха ръка, за да ги угаси, след което — експериментално, докосна палеца и показалеца си. Пламъкът отново изникна около юмрука ѝ.
На юг, над артилерийския и мускетния огън се надигна доловим грохот, накарал Нила да вдигне поглед и да види три батальона адрански кирасири, току-що врязали се в кезианския фланг.
Глава петнадесета
Адамат не можеше да повярва на ушите си. Фелдмаршал Тамас не беше просто жив, а беше тук?
Тамас трябваше да е поел командването от Хиланска. Това означаваше, че адранските сили, включително и Крилете на Адом, можеха да сформират обединен фронт срещу кезианците.
Сърцето му се сви, докато разсъждаваше над това. Врагът все още превъзхождаше Адро поне четири към едно, а сега, след като се сражаваха на открито, за кезианците щеше да е лесно да се разгърнат и да премажат по-малобройната адранска армия.
Битката беше забулена от черен мускетен дим, засенчващ южния хоризонт сякаш цял град беше обхванат от пламъци. На югозапад Адамат видя как адранските кирасири се мъчеха да се отскубнат след успешната атака над кезианския фланг. Помощните кезиански войски вече напредваха с удвоена скорост, за да попречат на бягството им.