— За да спасиш живота на един човек! Мислех те за водач, Тамас.
— Задълженията ми не са само към тази държава — каза Тамас. Усещаше как първоначалният му страх се превръща в гняв. Част от него разбираше защо Абракс е ядосана, но да го хока така пред хората му? Да го критикува, че се е опитал веднъж в живота си да бъде добър баща?
— Тази държава е единственото ти задължение, Тамас. Не можеш да си позволиш да бъдеш баща. Отказа се от това преди години, когато реши да свалиш краля си.
Ръцете на Тамас се тресяха до тялото му и той стисна зъби ожесточено. Погледите на всички бяха приковани в него и наемническия генерал. Влора изглеждаше шокирана от избухването на Абракс, а Олем кръжеше наоколо с ръка върху меча си.
— Никога не съм се отказвал от това — изръмжа фелдмаршалът.
Абракс го изгледа неодобрително.
— Напротив.
— Спечелихме битката. И ти бясна заради това?
— Бясна съм, че рискува всичко. Щом започна битката, разпространих вестта, че си се върнал. Лично казах на офицерите си, че ще ни поведеш към победата. Хората се въодушевиха. Мислеха, че си тук и лично издаваш всяка команда. Направи ме лъжкиня.
— Държавите се издигат и падат заради по-големи лъжи от тази — каза Тамас. — И това бяха моите заповеди. Аз се върнах и наистина ви дадох победа.
— Семантика! — изплю Абракс.
Тамас посочи гневно с пръст към масата в средата на помещението, покрита с картите и бележките му.
— Бих се през цялата битка в деня, преди да се случи. И ние все пак победихме. — Тамас почувства как тънка струйка пот се стича надолу по гърба му и се надяваше, че Влора наистина е била честна относно точността на предвиденото от него развитие. — Направих всичко това в рамките на един-единствен следобед. Проправих си път през целия проклет Кез с битка, през предателство и смърт, за да се върна тук. — Тамас се задави, когато си спомни нощта, в която бе помислил, че е изгубил Гаврил, и колко бясно бе препускал през платото на юг от Алватион. — Вече щях да съм спечелил тази война, ако не бях заобиколен от коварство.
— Ти си такъв гений — каза Абракс, извила отвратено устни. — Е, в останалата част от войната можеш да се биеш сам. Ще препоръчам на лейди Винцеслав да прекрати договора на Крилете на Адом и да оттегли силите ни. Каквото е останало от тях. — Абракс профуча покрай него и напусна шеметно палатката, преди той да успее да отговори.
Тамас остана в ступор, докато Олем не го хвана за рамото.
— Сър?
— Добре съм. — Той се запрепъва към един стол и седна. Изтощението от месеците езда, битки, отчаяност и тревоги явно започваше да му се отразява наведнъж и той установи, че силата му се е изчерпала. Клепачите му тежаха като олово. Какво беше направил? Ако Крилете го изоставеха сега, щеше ли да успее да завърши войната?
Някой прочисти гърло.
Тамас вдигна поглед и видя инспектор Адамат с шапка в ръце и засрамено изражение заради това, че бе станал свидетел на кавгата.
— Един момент, инспекторе. Влора, какви са загубите на Крилете на Адом?
Влора пристъпи от крак на крак. Още не беше обула ботушите си, вяло отбеляза Тамас.
— Малко под двадесет хиляди.
— Ах, бездни. Нищо чудно, че Абракс е толкова бясна. Това е почти половината от силите им.
— Те поеха главния удар, сър. Точно както планирахте.
— Точно както планирах. Разбира се. — Идеята му беше да остави наемниците да си заработят парите. И изглежда, го бяха направили, че и отгоре. Те не бяха негови хора. Бяха хората на Абракс и тя имаше право да е бясна, че ги е използвал по този начин. — Инспекторе. Как се развиха нещата с лорд Ветас? Семейството ти в безопасност ли е?
— Лорд Ветас е мъртъв — каза Адамат. — И благодаря, че попитахте, сър. Успяхме да спасим всички, освен… — Той замълча, за да прочисти гърло — … най-големия ми син. — Инспекторът изглеждаше толкова изтощен, колкото Тамас се чувстваше. Под очите му имаше големи черни кръгове и малкото коса по оплешивяващата му глава беше разрошена от спането на земята.
— Съжалявам за загубата ти.
— Благодаря, сър. Мисията ни срещу лорд Ветас беше успешна. Дори заловихме много от документите и хората му, но се боя, че всичко беше напразно. Казано ви е, че лорд Кларемон държи Адопещ, нали?
— Да. Но едно по едно. Първо да прогоним кезианците от земите си. Напишете ми рапорт…
— Направих го.
— Чудесно. Ще го прочета и ще говорим отново преди края на деня. Свободен сте да се движите из лагера, но ще съм ви признателен, ако стоите наблизо, докато не разбера всичко необходимо за Кларемон.