— Скоро ли възнамеряваш да се върнеш в Адопещ? — попита Тамас.
— Още утре сутринта — отвърна инспекторът. Той се отпусна обратно в стола си. Чувстваше се толкова невероятно стар.
— По-незначителна молба би ли те накрала да размислиш?
Адамат повдигна вежда; предчувстваше капан. Тамас се бе примирил твърде лесно за някой като него.
— Каква? — Той прочисти гърло и снижи глас: — Какво мога да направя, сър?
— Предложи на Рикар помощта си в политическата му кампания. Той ще се нуждае от всичката помощ, която успее да събере — особено от хора, на които има доверие. Двамата сте приятели, нали?
— Рикар се кандидатира срещу Кларемон — каза Адамат. Същия човек, който се опитваше да избегне.
Фелдмаршалът отправи успокоителен жест.
— Не те моля да се замесваш твърде сериозно. Просто му предложи някаква помощ. Любезна дума. Заеми му таланта си да помниш. Каквото е по силите ти.
— Ще направя каквото мога — каза Адамат подир минута размисъл. — Но нищо не обещавам. Няма отново да се хвана в мрежата на Кларемон.
Тамас отвърна с остро кимване. Отвори уста да каже още нещо, но бяха прекъснати от леко почукване по стълба на палатката, след което вътре надникна куриер.
— Сър?
— Какво има?
— Имам съобщение от краля.
— Кой крал? На Делив? Вече са пристигнали?
— Не, сър. От Кез. Ипил моли за мир. Иска да преговаря.
Присъствието на Адамат бе забравено в момента, в който дойде вестта, че Кез иска да обсъди условия за сключване на мир. Сред последвалата вълна от среднощни вестоносци и ненадейни срещи инспекторът се затътри към палатката си и успя да си осигури само няколко часа неспокоен сън, преди каретата за пътуването му към Адопещ да стане готова.
Каза на коларя да го изчака и се запромъква сред утринния хаос в лагера, като подбираше посоката си според дадените му от телохранителя на фелдмаршала указания в търсене на една конкретна палатка в морето от много други.
Унижението да завира главата си в палатка след палатка, за да открие Привилегирования Борбадор, му беше спестено, тъй като го забеляза да седи до бездимен огън, стиснал дълга лула между зъбите си. Сакото му беше прецизно изгледано, бакенбардите — подрязани. Изглеждаше спретнат като офицер с половин дузина обслужващ персонал. Адамат се удиви как магията можеше да бъде приложена, за да облекчи сутрешната рутина на човек, и в същия момент забеляза, че огънят гори без гориво.
— Добро утро, инспекторе — тихо каза Бо и му направи знак да мълчи, като посочи към палатката зад него.
— Добро утро, Привилегировани. — Адамат взе шапката си в ръце и се опита да не изглежда нервен.
Привилегированият вдигна поглед от магическия си огън.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Аз… — Адамат прочисти гърло. Може би не беше добра идея. Може би щеше да е най-добре да остави нещата така.
— Да?
— Въпросът е деликатен.
Бо извади лулата от устата си и се намръщи към празното огнище.
— Не съм имал миг покой, за да си намеря тютюн. Случайно да ви се намира някакъв?
Инспекторът затърси по себе си лулата и пунгията си и ги откри в джоба си.
— Само малко. — Даде останалото в пунгията на Бо, който кимна благодарно, натъпка лулата си и я запали с пламък, изникнал от пръста му. Сетне вдигна поглед, за да срещне този на Адамат.
Върху каквото и да бе размишлявал, преди инспекторът да се приближи, бе го оставил настрана. Сега Адамат разполагаше с пълното му внимание, но не беше сигурен, че го иска.
— Това има ли нещо общо със сина ви? — попита Бо.
— Да.
— Обещах да ви помогна да си го върнеш. Тамас се опитва да ме вербува, което усложнява нещата. Но въпреки това възнамерявам да изпълня обещанието си.
— Връщам се в Адопещ — каза Адамат.
Бо го наблюдаваше внимателно, погледът му беше мек.
— Отказали сте се? — Гласът му не беше осъдителен.
— Обстоятелствата се промениха.
— Как по-точно?
Адамат облиза устни. Сега трябваше да е силен. За себе си. За Фая. За Йосип.
— Синът ми е бил превърнат в Пазител. В Черен Пазител. Видях го със собствените си очи по време на битката. Щеше да ме убие, но аз го назовах по име и той избяга.
— Сигурен ли сте?
— Доколкото ми е възможно.
Бо, изглежда, го обмисли за момент.
— Не мога да направя нищо за него. Процесът по създаването на Пазител е необратим. Адранската кабала се е опитвала. А тези Черни Пазители… дори труповете им вонят на магията на Крезимир. Вероятно ще умра, докато се опитвам да я неутрализирам.