— Знам. Имам предвид, веднъж четох книга относно Пазителите. Само няколко глави всъщност, но знам, че процесът е необратим.
— Тогава защо сте тук?
— Исках да променя условията на споразумението ни. — Адамат мислеше, че Бо незабавно ще възрази. В крайна сметка споразумението си е споразумение. Очакваше магьосникът да се придържа към него буква по буква.
— Слушам — каза Бо.
— Искам да намериш сина ми и да го убиеш.
Глава двадесет и първа
Отне им четири дни да уговорят нещата по преговорите. По време на нестабилното примирие бяха осигурени бригади и от двете страни, на които бе разрешено да заемат позиция, и се обменяха куриери. Два дни след уточняването на преговорите Тамас се озова насред град току до южния главен път, на около двадесет и четири километра северно от Фендейл.
Всъщност град беше доста щедро название. Имаше по-малко от дузина сгради, най-голямата от които — крезимски параклис, беше пригодена за целите на срещата. Нямаше и следа от предишните обитатели на града. Дали се бяха евакуирали преди месеци, или бяха поробени от кезианците, беше неясно, но и не беше сред приоритетните въпроси, които Тамас искаше да зададе на кезианския крал.
Ездачи сновяха напред-назад през по-голямата част от сутринта и Тамас прекара времето си в наблюдение на Ипиловата свита, която бе вдигнала стана си на около километър и половина от другата страна на града. От лагера не се виждаше много, тъй като Ипил го бе разположил в плитко дефиле, на завет.
И отвъд зрителния обсег на който и да е барутен маг.
Тамас изтъкна този факт на Олем, който бе вдигнал далекогледа си, за да огледа един от кралските наблюдателни постове, разположен върху хълм, гледащ към кезианския лагер.
— Няма ви доверие, сър — каза Олем.
— Не мога да го виня. Все пак се опитах да го убия веднъж.
Олем свали далекогледа и махна цигарата от крайчеца на устата си.
— Той се е опитвал да уреди смъртта ви поне дузина пъти.
— Вярно е — отвърна Тамас с копнеж. — Но аз го бях стиснал за гърлото. Това е малко по-различно.
— Аха. Някога ще ми разкажете ли тази история?
— Може би някой ден, когато съм пиян.
— Вие не пиете, сър.
— Именно.
Войник от Железните оси спря коня си до тях, за да докладва, и след малко Олем се посъветва с Тамас.
— Сър, момчетата ми са претърсили града. Всичко е чисто, с изключение на двама от кралските пазачи на Ипил. Разузнали са и всичко наоколо в радиус от десет километра. Ако е капан, то Ипил е много по-умен, отколкото си мислим.
— Ипил е много по-умен, отколкото си мислим. За наше щастие обаче, му липсва умението да избира хората си според таланта. Затова и всичките му генерали и фелдмаршали винаги са били едва наполовина компетентни, в най-добрия случай. Разпоредил си няколко Чудаци да следят за Привилегировани и Пазители, нали?
— Няма Пазители. Има само една Привилегирована от пети клас. Вероятно сега тя е начело на кралската кабала, предвид че всички по-силни са мъртви.
— Кажи на Влора да я държи под око, в случай че опита нещо.
— Знаете ли, сър — замисли се Олем, — несъмнено Ипил пътува със свои приближени. Ние доведохме само бойци. Притежаваме превъзхождащата сила. Бихме могли… — Той изимитира пистолет с палеца и показалеца си.
— Не ме изкушавай. — Тази идея вече му бе минала през ума. Няколко пъти. — Имаме възможността да прекратим тази война. Ако убием Ипил, някой от глупавите му синове ще обяви награда за главите ни и дори може да спечели симпатии сред Деветте. Таниел! — Тамас махна на сина си да се приближи. Таниел вдигна поглед — разговаряше с войник от Осите, и му махна в отговор. Каза още няколко думи и се приближи.
Беше се почистил добре след изпитанието си в планините. Беше обръснат, изкъпан и с нова униформа. Беше се сдобил с дузина нови белези в сравнение с деня, в който Тамас го беше изпратил на Южната планина, и около дясното му ухо имаше участък бяла коса, който фелдмаршалът не бе забелязвал досега. Носеше значката на барутен маг на гърдите си, но не и ранг.
Фелдмаршалът забарабани с пръсти по рога на седлото си.
— Повиших те, ако си забравил — каза той, като оглеждаше празните ревери на сина си.
— Технически — отвърна Таниел — вече не съм част от твоите войници.
— Това са глупости и ти го знаеш.
Таниел остави тежестта си да падне върху задния крак и постави ръка върху приклада на единия си пистолет. Дори тук, където беше заобиколен от приятели, заемаше позата на небрежен убиец. Подобно на Олем, но без телохранителската бдителност. Таниел не беше в готовност да убива, защото му се налагаше, а просто… защото така.