— Сключих споразумение с генерал Абракс. Сега съм член на Крилете на Адом.
— А аз ти казах, че никога не си напускал службата си при мен. Освобождаването ти беше нагласено от предател, от една страна, и от военна печалбарка, от друга. Никой съд, военен или цивилен, няма да подкрепи резултата от подобно нещо.
— Разбира се, татко — тихо каза Таниел.
Тамас настръхна. Бяха водили този разговор дузина пъти и при всеки Таниел отстъпваше изключително показно. Но тепърва му предстоеше да закачи майорските знаци на ревера си.
— Това може да е капан — каза Таниел.
Тамас поклати глава.
— Проверихме.
— Истина ли е? Ипил иска мир?
— В това се опитват да ни убедят.
— Можем просто да го убием — каза Таниел.
Олем кимна в съгласие.
— Такова беше и моето предложение.
Тамас въздъхна. Нямаше смисъл да ги удостоява с отговор. Колкото и да искаше главата на Ипил набучена на щик, сега трябваше да действа като политик. Това трябваше да се свърши както трябва. И, както му напомни групата ездачи, изкачващи се по главния път на стотина метра разстояние, не го правеше сам.
— Милейди — поздрави той лейди Винцеслав, щом дамата пристигна.
Носеше яркочервена рокля за езда и черни ботуши и яздеше с поставена на седлото карабина. Тя спря до Тамас и го огледа от глава до пети.
— Абракс ти е бясна.
— Знам.
— Аз също.
— Предположих.
— Ти си глупак. И почти загуби тази война. — Тонът ѝ беше равен; бе повдигнала едната си вежда сякаш беше леко развеселена. Въпреки външния ѝ вид, Тамас я познаваше от достатъчно дълго, та да знае, че вече се е успокоила.
— Но не го направих — отвърна той.
— Непоправим си. Здравей, Олем. Здравей, Таниел.
Олем кимна. Таниел пристъпи към нея и ѝ целуна ръка.
— Добър ден, милейди.
— Радвам се да видя, че си още жив. Не и благодарение на този тук. — Тя кимна с брадичка към Тамас и той се принуди да преглътне хапливия си отговор. — Сигурен ли си — продължи тя, — че искаш да останеш в адранската армия? Ще удвоя онова, което ти плащат.
Тамас погледна сина си за момент — Таниел, изглежда, се наслаждаваше на настъпилата неловка тишина. Най-накрая отвърна:
— Мястото ми е тук, милейди. Засега.
— Жалко.
— Може ли да поговорим насаме, милейди? — попита Тамас.
Двамата поведоха конете си встрани и Тамас се приведе към нея.
— Крилете на Адом ще продължат ли да ни подкрепят?
— Имам сериозни съмнения относно умственото състояние на адранския фелдмаршал — каза лейди Винцеслав и го огледа от глава до пети.
— Нима? А ти взе по-добри решения в близкото минало? Трябва ли да споменавам един скорошен скандал сред генералите ти отпреди едва няколко месеца?
Лейди Винцеслав стисна устни.
— Кажи ми, можеш ли да преброиш с колко по-млади от теб жени си спал на пръстите на едната си ръка? Или на двете? Ами ако включим и тези на краката?
— Заяждането ти е непристойно — каза Тамас и ѝ отправи напрегната усмивка.
— Това ли е най-доброто, на което си способен? Къде е онази прословута усмивка, с която им завърташ главите? — Лейди Винцеслав поклати глава, преди той да успее да отговори. — Тук съм в качеството си на член на твоя съвет, а не като глава на Крилете на Адом. Миналата седмица понесохме невероятни загуби и още не сме решили какво да правим. — Тамас отвори уста, но лейди Винцеслав се приведе по-близо и прошепна: — Ще се оттеглим. Но няма да го оповестявам още няколко дни. Доколкото това е от значение за преговорите, ще бъдем единни.
Гърлото на Тамас беше пресъхнало.
— Благодаря — тихо отвърна той. И добави по-силно: — Е, ще очаквам с нетърпение да науча отговора ти. — Не се радваше на решението ѝ. Ако Ипил продължеше войната, фелдмаршалът щеше да се нуждае от наемниците ѝ повече от всякога. Но не можеше да повдигне въпроса сега.
Той забеляза, че още някой е пристигнал точно зад свитата на лейди Винцеслав. Тамас се навъси и извърна коня си към приближаващия ездач.
— Нила, нали?
Перачката, станала Привилегирована, кимна. Кокалчетата на пръстите ѝ бяха побелели от стискането на рога на седлото и тя се мръщеше на дорестия кон, който тъпчеше нервно под нея.
— Отдавна ли яздиш?
— Не. Едва за трети път ми е.
— Разбирам. В такъв случай се справяш изключително добре.
— Благодаря.
— Нила, може ли да попитам какво правиш тук?
— Привилегирована Нила, сър. И да. Бях изпратена от Привилегирования Борбадор.