Малка група от политици заемаше най-далечната част на масата. Фелдмаршал Гоутлит седеше от едната страна с двама генерали, които Тамас не разпознаваше. От другата страна се намираше слаба жена с деликатни, птичи черти, облечена с роба в официалното кафяво и зелено на кезианската кралска кабала. До нея седеше блед, отпуснат човек с името херцог Регалиш — най-довереният съветник на Ипил. Още няколко благородници стояха покрай стената отзад.
Самият Ипил седеше начело на масата.
Беше станал болезнено дебел от последния път, в който се бяха срещали — вечерта, когато Тамас се бе опитал да го убие. Някога представлявал стегнат и подвижен мъж, сега се бе натикал в стол, който изглеждаше достатъчно голям за двама гренадири. Носеше купчина плат; дебели, рошави кожи покриваха раменете му, поръбени със злато, а на пръстите си носеше рубини, които щяха да накарат някой архидиоцел да се изчерви.
— Тамас. — Гласът му звучеше като вътрешността на барабан, а гушите му се тресяха, докато говореше.
— Ипил.
По пода се провлачи стол и херцог Регалиш се изправи.
— Ще се обръщате към Негово августово величество с „Ваше кралско височество“. Той е крал, а вие обикновено псе, и ще се отнасяте към него подобаващо.
— Да приспя ли това куче? — попита Олем с ръка на късия си меч.
Тамас позволи на мълчанието си да отговори вместо него и остави Регалиш да трепери от възмущение, докато Ипил не извърна глава към съветника си.
— Седнете, добри ми херцоже. Хленченето ви няма да има ефект върху Тамас. Той е железен мъж. Желязото не се огъва. Само се чупи.
Тамас събра ръце зад гърба си и се опита да се съсредоточи през болката, пронизала го отстрани на тялото.
Дебелите пръсти на Ипил барабаняха тежко по дъбовата маса, докато Олем безмълвно обикаляше помещението. Той се приведе да погледне под покривката, сетне се разходи бавно около масата и старателно огледа всеки един от съветниците, като игнорира злобните им погледи.
— Какво е това, Тамас?
— Предпазна мярка.
— Но ние се намираме под мирен флаг, не е ли така?
— Хайде сега, Твое мудно величество. Ти взе своята предпазна мярка, като пристигна първи. Сега аз вземам своята.
Сподавеният смях на Ипил отложи поредното избухване на Регалиш.
Олем приключи с огледа си и кимна на Тамас, който посочи към столовете от своята страна на масата.
— Ипил, представям ти лейди Винцеслав — вярвам, че сте се срещали. Синът ми, майор Таниел Двустрелни. Привилегированата Нила от Адранската републиканска кабала. Членове на старшия ми състав.
— Очарован съм — отвърна кралят. — Познаваш Регалиш. Ако си спомням правилно, ти уби чичо му. Част от съветниците ми отзад — каза той с пренебрежителен жест. — Фелдмаршал Гоутлит. Магус Жана. — Последва поредно дълбоко изсмиване. — И двамата се задоволяваме с трохи, а? Тъжни времена.
Тамас посочи на спътниците си да седнат, след което сам зае мястото си от другата страна на масата, срещу Ипил.
— Бих заложил на моята спътничка в двубой.
— Така ли? Шпионите ми казват, че тя не е обучена.
Шпионите му? Показа си кралската арогантност. Знам, че има шпиони в армията ми, разбира се. Но да го признае, е… неприлично.
— Казаха ли ти, че тя опече една цяла твоя бригада? — С крайчеца на окото си Тамас видя как Нила поизправи гръб в опит да изглежда величествено. Беше удивителна млада жена — макар руменината по страните ѝ да помрачаваше леко образа. Малко умение и увереност и щеше да доминира в такъв тип преговори. Бо не я беше изпратил в знак на бунтарско оскърбление, осъзна Тамас. Беше я изпратил да се учи.
— А после припадна! — Ипил махна пренебрежително с ръка. — Помощни войски. Винаги мога да си набавя още. Предполагам, че твоите са на привършване. Не е ли така, лейди Винцеслав?
Тя му отправи сурова усмивка, отвори ветрило и леко си завя.
— Войната е еднакво жестока към всички, Ваше величество.
— Но особено към тези с най-малко войски. Тамас, ще седим да си разменяме завоалирани обиди и заплахи или ще преговаряме?
— Имаш ли някакво предложение?
Кралят кимна към Регалиш и съветникът се изправи и прочисти гърло.
— Тази война струва и на двете държави милиони. С благоволението на нашия лорд Крезимир и Ипил Втори, крал на Кез, ви предлагаме нашите условия за мир. — Той спря и отново прочисти гърлото си. — Ще оттеглим силите си до Будфил и градът доброволно ще бъде предаден под кезианска власт. Кез ще признае автономията на адранската нация и в замяна ще получи сумата от сто милиона крана като обезщетение.