Регалиш продължи още пет минути с подробностите по предложението им, като на два пъти се съветва с официално изглеждащ документ относно някои дребни детайли. След като приключи, той прочисти гърло още веднъж и седна на мястото си.
Тамас опря лакът на масата, отпусна глава върху дланта си и повдигна вежда към Ипил.
— Вие сте много забавни хора — отбеляза лейди Винцеслав.
— Не можеш да спечелиш, Тамас — избоботи Ипил. — Мога да си позволя загубите от последните шест месеца. Те са капка в морето спрямо нашето население. Ти не можеш. Ако не друго, то ще победим чрез изтощение.
— Хората ти са те уведомили, че вече си във война и с Делив, нали? Покойният херцог Никслаус допусна сериозна грешка, като нападна Алватион с намерението да обвини Адро. Доколкото разбирам, те са нахлули в земите ти от север, като в същото време са изпратили и шестдесет хиляди подкрепления, които ще пристигнат до няколко дни. И те все още разполагат с цяла кралска кабала.
Изражението на Ипил не издаваше нищо. Регалиш се приведе към него, за да прошепне в ухото му.
— Къде е едноокият ви бог, кралю? — ненадейно се обади Таниел, гласът му проряза шепота на Регалиш. — Къде са могъщите ви Привилегировани и великите ви армии? Къде са шпионите и предателите, купени посредством злато и религия?
Ипил побутна Регалиш встрани.
— Искаш да си премериш силите с мен ли, момче? Мислиш се за богоубиец? Кажи ми, напика ли се, когато погледна Крезимир в лицето?
— Не. Прострелях го в окото.
— Крезимир е още жив.
— И си почива спокойно, убеден съм — подсмихна се Таниел.
Тамас трепна. Внимавай, Таниел. Той само те прилъгва да разкриеш тайните ни.
— Достатъчно, майоре — каза Тамас, неудовлетворен от самодоволната усмивка в ъгълчето на Ипиловата уста. Той извади документ от джоба си и го разгъна.
— Ние също имаме готовност да предложим щедри условия. Ще оттеглиш армията си от Адро напълно, като ще се откажеш от всякакви фалшиви претенции и ще признаеш републиката ни пред Деветте като свидетел. Ще ни отстъпиш четиридесет хиляди декара от Кехлибарената шир. Ще се съгласиш на стогодишен мир, отново със свидетелството на всяка от Деветте, ще върнеш всеки военнопленник и ще ни осигуриш заложници като гаранция за съгласието ти.
— А в замяна?
— Няма да унищожа армията ти като стадо луди говеда.
Регалиш отново скочи на крака.
— Прекалявате!
— Седни, змия такава. Преговарям с краля ти, не с псетата му. В добавка към всичко това, ще ни предадеш Крезимир.
— Крезимир е извън всякакъв въпрос — каза Ипил.
— По-скоро е извън строя — промърмори Таниел.
Тамас махна на сина си да замълчи.
— Това са условията ни.
— Каква щедрост само — изсумтя Ипил. — Да ви дам ли и първородния си син?
— Вече държа Беон, макар че, предполагам, той е само третороден.
Кезианската Привилегирована потисна смеха си и получи кръвнишки поглед от Ипил.
— А не искаш ли да си отрежа и крака за теб, Тамас? — продължи Ипил. — Да те направя херцог? Искаш твърде много.
— Това са условията ни — каза Тамас.
— И те не подлежат на обсъждане?
— Е. Това все пак са преговори.
Кезианската делегация се събра на съвещание от тяхната страна на помещението, а Тамас отведе собствените си съветници по-близо до вратата за по-голямо уединение.
— Ти си ужасен посредник — тихо каза лейди Винцеслав. — „Това все пак са преговори“? — изимитира го тя. — Направо можеше да му кажеш, че ще му отстъпиш земя.
— С годините съм изгубил търпение.
— Не сме се разбирали относно частта с Крезимир.
— Таниел вече се изпусна, че знаем за комата му — каза Тамас и отправи унищожителен поглед към сина си. — И освен това можем да поискаме всякакви гаранции от кезианците. Ако Крезимир дойде на себе си, ще ни унищожи без значение какво са ни обещали.
— Тогава каква полза да го държим при нас?
— Смъртта ни ще е по-бърза — предложи Олем.
Тамас го изгледа лошо.
— Можем да разберем как да го удържим. Или как да го убием.
— Той няма да отстъпи за Крезимир — каза Нила. Гласът на младата жена изненада Тамас.
— Имаш ли някакви умения в държавническото изкуство, млада Привилегирована? — попита Тамас, раздразнението му беше доловимо. Раната му бе започнала да пулсира, а увереността, с която бе започнал деня, намаляваше. Предполагаше се, че политиката е игра на старите, но го изморяваше повече от войната. Предпочиташе енергията и решителността на битката пред машинациите на угоени монарси и техните съветници.