— Съгласен съм с нея — каза Таниел.
Разбира се.
— Така. Относно техните искания?
— Няма да им дадем и пукната пара — каза лейди Винцеслав.
— А и дума не може да става да им отстъпим от земята си.
— Разбира се, разбира се.
Пазаренето продължи през целия следобед. Кезианците отправяха предложения, а Тамас ги контрираше със свои собствени само за да бъдат отхвърлени. Подаването на топката продължи с часове и те се оттеглиха за обяд, а после и за вечеря, осигурена от слуги от съответния лагер.
Едва два часа след полунощ се съгласиха да приключат за деня и да се срещнат отново след три дни.
— Трябва да се посъветвам по-подробно с хората си — каза Ипил. — И да обсъдя кое ще е в най-добър интерес за народа ми.
— Защото толкова те е грижа за живота и добруването им? — попита Тамас.
Кралят му отправи куха усмивка.
— Короната е тежко бреме.
Малко по-късно Тамас се качи на коня си и се подготви за тръгване.
— Ще направим ли лагер някъде наблизо тази нощ? — попита Олем.
Фелдмаршалът поклати глава.
— Предпочитам да се върнем при армията.
— Това е на почти тринадесет километра оттук.
Тамас погледна първо към Винцеслав, сетне към Таниел и накрая към Нила.
— Вашите предпочитания?
— Аз ще продължа напред, ако останете да лагерувате тук — каза Таниел.
— Аз също предпочитам да не съм наблизо, докато наоколо дебне кезианската кралска гвардия — отвърна лейди Винцеслав.
Беше много след полунощ, когато наближиха адранския стан и Тамас се свлече от седлото си. Раната го болеше, а главата му тежеше като камък. Тези преговори щяха да са дълги и изтощителни. Единственото им предимство беше, че Ипил щеше да иска да приключат, преди деливанската армия да пристигне и да наклони везните в тяхна полза. След като това се случеше, Делив щеше да настоява да се включи в преговорите и оттам нещата само щяха да отидат на зле за Кез.
Тамас беше изненадан от настървението, с което Таниел се носеше на коня. Нетърпелив да се върне при любовницата си, без съмнение, и може би да се отдалечи от мъжа, който в края на краищата бе виновен за смъртта на майка му. Самият Тамас бе потискал мислите за Ерика цял ден, тъй като в противен случай щеше да се пресегне през масата и да довърши работата, започнала преди толкова години с пръстите му около гърлото на Ипил. Беше изморително.
— Сър — каза Олем и прекъсна размишленията му. — Нещо не е наред.
Тамас тръсна глава, за да прогони съня.
— Какво има?
Олем посочи на север. Лагерните огньове горяха на хоризонта, а небето, осветено от лунната светлина, бе натежало от дим.
Твърде много пушек и пламъци, за да са готварски огньове. И това, носещото се по вятъра… не бяха ли… писъци?
— Таниел, чакай! — извика Тамас. Но Таниел беше вече твърде напред, препуснал в галоп.
Глава двадесет и втора
Таниел влезе в адранския лагер в пълен галоп, като прелиташе покрай войници и цивилни.
Нощта бе изпълнена с паникьосани викове, прорязвани от писъците на ранените; хладният въздух бе задушаван от дим. Пламъците, които бе видял отдалеч, се оказаха пожари, които прескачаха от палатка на палатка, изгаряха стъпканата трева и подпалваха всичко по пътя си. Той подмина няколко групи за погасяване, които носеха вода от близките потоци, и скоро се озова в мъгла от гъст дим близо до Единадесета бригада.
Където се бяха намирали палатките им с Ка-поел.
Той остави коня си на най-близкия войник и се затича още по-навътре в хаоса. Наоколо кръжаха мъже, лицата им бяха покрити с кръв и пепел. Таниел сграбчи един от тях.
— Какво се случи?
— Нападнаха ни изневиделица — извика мъжът, като отдръпна кърпичката, покриваща устата му. — Дойдоха от запад, поне дузина Привилегировани и пет хиляди мъже!
— Кои?
— Кезианците!
Таниел блъсна мъжа встрани и се запрепъва към мястото, където смяташе, че се е намирала палатката му. Пет хиляди мъже? Дузина Привилегировани? Кезианците не разполагаха със силни Привилегировани и как изобщо бяха успели да се приближат толкова, че да организират изненадваща атака? Димът замъгляваше сетивата му, а мракът го дезориентираше. Всички палатки наоколо бяха заличени, изгорени до въглен. Той продължи да си проправя път напред със знанието, че трябва да разчита колкото на паметта си, толкова и на късмет, за да намери Ка-поел.