— Махни си… — изръмжа Тамас, но заплахите му бяха прекъснати от насочения към него пръст и изведнъж и двете ръце на Нила се обгърнаха в пламъци. Тя насочи другия си пръст към Таниел и впери поглед между двамата с широко отворени, диви очи, бясна като лъвица.
— Крезимир да ми е на помощ, ще ви запари под краката, ако не се осъзнаете — сопна им се тя.
— Сър! — извика някой от мрака. — Открихме Привилегирования Борбадор! Елате бързо!
На Нила не ѝ остана време да осъзнае, че току-що беше застанала между двама от най-силните, най-смъртоносните барутни магове в целия свят. Нямаше време да мисли за огъня или гнева си. Дори последвалите я мъже едва достигаха до съзнанието ѝ.
Бо можеше да е мъртъв.
След като Тамас и Таниел се отдръпнаха един от друг, един войник ги поведе през дима и мрака, вдигнал факла над главата си. Нила се препъваше, докато тичаше, а ръцете ѝ трепереха. Обгорената трева поддаваше бързо и буци пръст спъваха и без това несигурните ѝ стъпки. Светлината от факлата играеше по кълбетата дим, а сетне и по огромни смътни фигури, изникващи в нощта.
Тамас бе повикан и им каза да продължат напред и да намерят Бо, сетне се затича след някакъв вестоносец.
Димът започна да се отдръпва и изведнъж миризмата на пръст изпълни ноздрите ѝ сякаш бе попаднала във влажно мазе. Намираха се сред огромни могили от кал, изкопани от земята като че с лопата с размерите на къща. Нила не отвори третото си око — не смееше, защото се боеше да не бъде претоварена. Не ѝ се и налагаше. Можеше да усети как магията витае във въздуха. Могъщо магьосничество беше изорало земята с лекотата, с която плуг би изорал нива, и това я ужасяваше.
Земни Привилегировани, беше ги нарекъл Бо. Способни да манипулират големи масиви и да оформят самия пейзаж.
Таниел се стрелна покрай нея и я избута встрани.
— Бо? Къде е той, по дяволите? Бо!
Не можеше ли да усети силата, която бе отприщена тук? Нила имаше чувството, че всеки миг земята може да се затвори около нея — капан, който чакаше да бъде задействан от непредпазливите. Тя се подпря на една от пръстените могили и се опита да си поеме дъх. Цялото ѝ тяло се тресеше от страх.
— Бо!
Увереният вик на Таниел я извади от вглъбеното ѝ състояние и тя се затича напред, преди страхът ѝ да успее отново да я спре.
Бо лежеше наполовина заровен в пръстта. Черни пръти, всеки с дебелината на една мъжка китка и около метър висок, бяха засипали земята около него като малка гора, забити под ъгъл и — както изглеждаше — с голяма сила. Те изпускаха пара в студения нощен въздух и вонята на магия беше толкова наситена, че Нила едва можеше да се приближи.
— Не ги пипайте! — Пронизителният, неистов вик на Бо закъсня с част от секундата. Един нещастен войник хвана един прът с две ръце и отскочи назад с вой — беше оставил няколко слоя обгорена плът върху проклетията. — По дяволите — каза немощно Бо. Тялото му се тресеше, а по лицето му се стичаше пот. — Омагьосани са, гадовете. Огън и земя, преплетени в едно, за да ги поддържат горещи. Не знам колко време ще издържат така, но на мен ми става ужасно горещо тук.
Прътовете бяха скупчени около Бо като палисада, поставили го в капан, неспособен да помръдне. Нила взе факла от един от войниците и я задържа над Бо, за да потвърди подозренията си. Ръцете му бяха окървавени, от ръкавиците му бяха останали само разпокъсани парчета.
— Прътовете — извика Нила. — Трябва да ги извадим! Той не може сам. Доведете коне и донесете вериги.
Никой не помръдна и Таниел се извъртя към войниците.
— Чухте Привилегированата. Действайте!
Нила ги игнорира и се доближи до прътите, но се дръпна сепнато заради горещината.
— Дишай, Бо, дишай! Остани с мен. Мога ли да помогна с нещо?
Бо издаде тих, скимтящ звук и каза:
— Просто побързайте с конете.
— Какво стана? — попита Таниел. — Къде е Ка-поел?
— О, извинявай. Мислех, че е прекалено очевидно, че бяхме нападнати! — Гласът на Бо се извиси до кресчендо в края на изречението.
— Можеш ли да си движиш ръцете? — попита Нила.
— Едва. Която и да беше тази, успя да ме изиграе.
— Трябваше да съм тук.
— Щяха да те убият.
— Доведете лекар — извика Таниел. — Къде са тези коне? Вие там, донесете лопати. Копайте от тази страна на склона. Ще се опитаме да подкопаем прътите.
Нила мразеше, че не може да стори нищо. Нямаше познания по въздушна или земна магия — двата типа, които щяха да ѝ позволят да извади копията. Преброи седем от тях и се опита да се съсредоточи върху магията, която ги затопляше. Побутна я със сетивата си, раздирана от мисълта, че ако имаше повече познания върху силите, щеше да може поне да ги разнищи.