— Конете вършат работа.
— Не и за онзи в крака ми — каза Бо. — Той ще е сложен. Ще се нуждаят от лостове и математика, и куп други неща.
— Доведете инженерите — каза Нила на двама ефрейтори. — Веднага! — След като те тръгнаха, тя се върна при Бо. — Бо. Бо? Остани с мен!
— Просто си почивам.
Тя клекна долу до него и въздъхна.
— Моля те, не умирай.
— Нямам такова намерение.
— Не мисля, че повечето хора имат такова намерение.
Бо като че ли се замисли над това.
— Ти си твърде мъдра за годините си.
— Млъкни.
— Добре. — Той помълча за момент, след което каза жално: — Наистина боли.
Нила се приведе напред и отново погледна към коляното на Бо. Вдигна едната си ръка и взе пламък от Отвъд, за да си осигури светлина. Копието беше все още горещо, а кожата на Бо беше напукана и изпечена като месо, което се бе пекло на огъня твърде дълго време. Бо простена, когато войниците и конете им премахнаха петия прът.
— Не боли чак толкова, колкото би си помислил човек — каза той. — В края на краищата всички нервни окончания са мъртви. Но все още усещам горещината. Усещам я как ме готви на бавен огън. Бездни, ще извадя късмет, ако изобщо мога да използвам този крак отново.
Късмет? Нила нямаше понятие от хирургическите операции на бойното поле, но доколкото можеше да прецени, кракът си беше заминал.
— Ще те отведем при лекар.
— Работата ще е трудна.
— Ще намерим най-добрия.
— Щом настояваш. Само им кажи да оставят почернял белег. Така е по-закачливо. А и е чудесна тема за завързване на разговор.
— Ш-ш-шт, недей да говориш — каза Нила.
— Виж, ако спра да говоря, вероятно ще започна да плача. А аз се стремя никога да не плача пред жени. Особено пред такива, с които се надявам да спя някой ден.
— Така ли? — Нила се изправи на крака.
— Да. Кара ме да изглеждам слаб. Жените надушват слабостта. О, да, някои жени казват, че искат чувствителен мъж. Но никоя не казва, че иска слаб мъж.
Оставаха само два пръта. Шестият щеше да излезе доста лесно, но както бе казал Бо, седмият щеше да е проблем. Не можеше просто да бъде изтеглен под ъгъл от група коне. Това можеше да извади крака му напълно и Бо да умре от шока. Трябваше да се извади нагоре, възможно най-точно. Тя го огледа внимателно. Нямаше представа от материала, използван за направата му — приличаше на някакъв метал, но от него се излъчваше магия. Земна магия, нямаше съмнение. С огън, който да го нагорещява, и въздух, за да го запрати.
Бо продължаваше да говори, без да е насочил вниманието си конкретно към някого.
— В името на Крезимир, това ще е страшен повод за завързване на разговор. Мога да си го представя. Някакъв фукльо по миналогодишен маниер седи в кръчмата, показва на група кокошки някакъв белег от острие и им разказва как го е получил в бой срещу два пъти по-едър мъж. И тогава БАМ! Вдигам крачола на панталона и им показвам как най-силната Привилегирована, която съм виждал, забива копие от изсечен с магия метал през капачката на коляното ми.
— И ще пропуснеш частта с плаченето?
— Не плача, аз… Какво, в името на бездната, правиш?
Нила възпламени огъня около ръцете си. Стана лесно — нужни бяха само мисъл и щракване с пръсти, но тя нямаше време да се наслади на този факт. Потупа колебливо пръта. Той не я изгори и тя го сграбчи с две ръце, намести крака си до този на Бо и дръпна.
Писъкът му за малко да прогони смелостта ѝ, но вместо това Нила дръпна по-силно и плъзна пръта през коляното му като игла през плат. Той излезе внезапно и тя залитна назад, стиснала го с ръце, ала бързо го захвърли, за да не се удари по лицето с него.
Тялото на Бо се разтърсваше от риданията му. Той се мяташе и крещеше, свил се настрани и стиснал черните останки от крака си. Нила се хвърли на земята до него и го хвана за ръката.
— Съжалявам, съжалявам! Вече излезе!
Той плака неудържимо известно време.
— Добре — каза между хлиповете. — Ще пропусна частта с плаченето. — И се отпусна върху нея.
Нила провери пулса му с една ръка и се свлече до него. Беше жив.
Вина започна да замъглява мислите ѝ. Може би ако беше останала тук, щеше да успее да помогне. Можеше да изпепели онази Привилегирована на въглен и… Кого заблуждаваше? Тя беше новачка. Щяха да я убият на място. Бо беше изключително силен, умен и трениран, а едва бе оцелял.
Къде бяха проклетите лекари? Защо Таниел не изпращаше помощ? Къде се беше дянал? Вероятно беше тръгнал подир дивачката си. След всички притеснения на Бо за него… Не, той не можеше просто да остане тук и да утешава приятеля си, който може би умираше…