Нила сведе поглед към Бо. Той простена тихо, когато тя премести ръката му от раната. Можеше да види през капачката на коляното му.
Повдигна ѝ се. Щеше ли да може да ходи отново? Беше чувала за лечители, успели да възстановят наново цели крайници, но това бяха само истории. Подобна повреда изглеждаше отвъд всякаква възможност за изцеление независимо от уменията.
Тя си спомни колко ожесточено бе щракала с пръсти в битката при Недов ручей и как се бе надявала и молила правилната магическа комбинация да повали онези мъже.
И беше сработило. Беше убила хиляди с един жест.
Точно като в историите.
Бо беше казал, че лечителите са много редки. Че се изисква изключително умение. Но може би… може би можеше да не е убийца, а нещо друго.
Нила прехапа устни и размаха палец. Етер. От това се нуждаеше. Тя се пресегна Отвъд.
— Какво, в името на бездната, си мислиш, че правиш? — Бо блъсна немощно протегнатата ѝ ръка. — Да не се опитваш да ме убиеш?
— Нищо не съм направила.
— Почувствах как се пресягаш към него. Да не си луда? Аз… ох, бездни, това боли. Не знам какво ти се върти в главата.
— Мислех, че навярно мога просто… — Тя сви рамене.
— Можеш просто да ме излекуваш? Ти си напълно луда, жено, и не искам и да чувам за това. Не забравяй, че етерът е фина материя, която създава и разрушава връзки. Със същия успех можеш да ме взривиш, вместо да ме излекуваш. — Бо се намръщи и изпусна протяжен стон. — Обещай ми, че повече няма да правиш подобни опити върху мен. Никога.
— Обещавам — каза Нила, почувствала се като смъмрена ученичка.
— Добре. — Бо остави главата си да падне в калта.
Групата с конете се отдръпна и остави последния прът да стърчи от земята, тъй като Бо вече беше напълно свободен. От нощта изникнаха трима мъже, носещи факли. Двама от тях бяха войниците, помогнали да изровят Бо, а третият беше лекар.
— Инженерите идват всеки момент — каза един от войниците.
— Оставете инженерите — отвърна Нила. — Просто му помогнете.
— Трябва да го преместим — каза лекарят. — Отнесете го в чиста палатка и ми донесете топла и студена вода, както и инструментите ми.
Войниците повдигнаха Бо върху носилка. Нила вървеше до него и го държеше за ръка, докато напускаха поразеното полесражение. Почти бяха излезли от зоната на разрушението, когато от мрака изникна фелдмаршал Тамас.
— Добре ли си, Бо?
Привилегированият изгледа Тамас, както някой би изгледал храна, след като току-що е повърнал. Лицето му беше скривено от болка, но очите му бяха ясни.
— Бил съм и по-добре.
— Отвели са Ка-поел. Заедно с пакета ѝ.
— Мамка му — въздъхна Бо.
Нила се навъси. Не знаеше какво означава това, но и малкото останал цвят по лицето на Бо се оттече.
Тамас каза:
— Пак сме във война. Ипил поиска примирие, след което ни нападна изневиделица. Току-що ми съобщиха, че съюзниците ни напредват по-бързо от предвиденото. Седма и Девета бригада ще пристигнат скоро, а деливанците са плътно зад тях. Ще се отправим на юг още призори и ще разкараме кезианците от земите си. Възнамерявам да унищожа Ипил напълно заради това коварство.
— Звучи ми добре. А Таниел?
— Той иска… трябва да тръгне след Ка-поел. Ако знаят какво носи със себе си, с всички ни е свършено.
— Бо, за какво говори той? — попита Нила.
Тамас я погледна. Тялото му бе отпуснато от умора, а по лицето му личаха бръчки от притеснение и страх.
— Това не е нещо, което може да се обсъжда току-така, мила.
Нила кипна. Какво имаше предвид с това? Нямаше ѝ доверие? Нямаше доверие на Бо? Усети ръката на Бо върху своята и той ѝ прошепна:
— Ще ти кажа по-късно. — Привилегированият изпъшка и внезапно се загърчи в ръцете ѝ.
— Ще ти дам мала за болката — каза лекарят, докато ровеше в чантата си.
— Виждаш ли това? — Бо забоде пръст във въздуха по посока на овъгления си крак. — Нищо няма да пуша!
— Ти си в шок.
— Аз се пържа, това правя. Донесете ми уиски. Много уиски.
Лекарят погледна към Нила сякаш за потвърждение. Без да знае какво друго да стори, тя кимна.
— Деливанските лечители ще пристигнат до няколко дни — каза Тамас. Лицето му беше невъзмутимо.
— Не мисля, че трябва да чака толкова.
— Докарайте карета — заповяда фелдмаршалът на един от войниците си. — Ще го изпратим при тях.
— Отивам с него — каза Нила.
Изведнъж Бо отправи хищна гримаса към Тамас.
— Закърпете ме и двамата с Таниел ще тръгнем по дирите на дивачката.
— Ти отиваш при деливанската армия — строго каза Тамас. — Таниел вече тръгна. Олем събира отряд, който да изпрати след него. А ти, скъпа моя — той насочи погледа си към Нила, — ти оставаш тук.