Таниел почувства тежестта на отчаянието в стомаха си като оловен куршум. Нямаше да успее да си я върне. Щяха да я убият и да освободят Крезимир и тогава Адро щеше да падне. Михали-Адом — вече не беше тук, за да ги пази.
Движение няколко километра встрани привлече вниманието му. Той мигна няколко пъти, за да позволи на очите си да се фокусират, и огледа хоризонта. Видя единствено някаква стара ферма. Ниска, с каменни стени и сламен покрив. Вероятно бе зърнал стопанина, занимаващ се със сутрешните си задължения. Нищо особено.
Тъкмо беше готов да забрави напълно фермата, когато нещо друго привлече погледа му. Близо до ръба на къщата различи униформа в кафяво и зелено, с висока черна шапка с червени кантове. Мъжът бе приклекнал до сградата и се взираше право към Таниел. Без да е в барутен транс, едва ли можеше да го види.
Засада. Таниел не можеше да определи бройката им. Предполагаше, че са поне дузина. Отвори третото си око и погледна отново, но никъде около фермата не забеляза следи от Привилегирован. Дали имаха въздушни пушки? Щеше му се да се бе сетил да попита, преди да напусне адранския лагер.
Щеше да му се наложи да се приближи, за да разбере.
Таниел разгъна спалния си чувал и поспа един час, преди да продължи, тъй като знаеше, че в близко бъдеще едва ли щеше да му се удаде друга възможност. Обратно в седлото, той измина разстоянието от пет километра в тръс, така че слънцето да се намира точно над рамото му, докато приближава.
Когато му остана малко под километър, той отново отвори третото си око. Нямаше Привилегировани, нито Чудаци. Но тези мъже бяха гренадири — както и адранските им събратя, те щяха да са по-големи, по-силни и по-добре обучени от средностатистическия войник.
На четиристотин метра разстояние Таниел слезе от седлото и остави коня си, за да се приближи пеша. Затъкна два пистолета в колана си и сложи щика на пушката си, която постави пред гърдите.
Устреми сетивата си в търсене на барут и скоро го откри. Барутни рогове, снаряди, заредени оръжия. Той подреди информацията в съзнанието си, като оценяваше арсенала на всеки от мъжете, и предположи, че са шестима гренадири.
Калпава засада. Вероятно само целеше да забави преследвачите, а не да ги спре напълно.
Във всеки случай тези шестимата не бяха подготвени за барутен маг. Очакваше ги голяма изненада… освен ако някой от тях не разполагаше с въздушна пушка. Тогава Таниел го очакваше изненада. Но нищо не можеше да направи.
Усети първия гренадир зад купа сено на малко под сто и петдесет метра разстояние. Таниел пое дълбоко дъх, опря пушката на рамо и дръпна спусъка. Разпали малко барут зад куршума, за да е сигурен, че ще мине през сеното. Изпукването на пушката му бързо бе последвано от писък.
Иззад ъгъла на къщата веднага се появиха двама гренадири. Мускетите им изпукаха и около главите им се надигна барутен дим, ала от това разстояние нямаше да уцелят нищо. Таниел вече беше заредил нов куршум, без барут, и повдигна пушката до рамото си. Изгори малко барут, за да задвижи куршума, и уцели единия от гренадирите в окото. Другият се хвърли обратно зад къщата.
Таниел се затича към фермата. Превъртя се, щом от близкия ров изникна гренадир. Мускетът на мъжа избълва дим и Таниел чу как куршумът профуча покрай него. Беше твърде далеч, за да подпали барута му, но достатъчно близо…
Той пусна пушката, след като се превъртя, и извади пистолет. Стреля, като коригира траекторията на куршума с мисълта си в частта от секундата, която му отне да измине разстоянието и да прониже сърцето на мъжа. Гренадирът падна.
Трима долу, оставаха още трима. Сърцето на Таниел пееше, докато се движеше, усетило ритъма на битката, а кръвта бучеше в ушите му. От земята до крака му отскочи куршум и той видя скритият на покрива на къщата гренадир. Таниел се поколеба дали да презареди пушката си, или да извади втория си пистолет, и вместо това реши да достигне прикритието на къщата. Друг гренадир изникна иззад ъгъла точно когато магът достигна постройката. Войникът вдигна мускета си.
Таниел възпламени барутния му рог и използва мисълта си, за да се изолира от взрива.
Леко раздвижване над него бе единственото му предупреждение — гренадирът от покрива скочи долу и извади нож.
Таниел възпря удара с приклада на пушката си. Забута мъжа в опит да го отхвърли, за да може да нанесе удар с щика си, но гренадирът хвана мускета с една ръка и отново замахна. Таниел успя да избегне намушкването, като се хвърли към каменната стена на къщата.