Гренадирът го последва, лицето му се сгърчи от гняв, когато затисна щика на Таниел под ботуша си и се приведе за поредно мушване. Таниел пусна пушката и сграбчи китката на гренадира, като заби противоположния си юмрук в коляното му.
Гренадирът изрева. Барутният маг изви китката му, събори го на земята и се прехвърли отгоре му. Вече разполагаше с ножа му и като обгърна дръжката с ръка, го удари в лицето с нея.
— Къде е Ка-поел? Дивачката! Какво направихте с нея? — Таниел изчака малко и отново го удари. — Кажи ми! — Защо правеше това? Той вече знаеше. Какво можеше да му каже това копеле? Таниел извади втория си пистолет и го опря в челото му. — Жива ли е? Кажи ми веднага!
Гренадирът го заплю с кървава храчка.
Таниел почувства тласъка на пистолета, чу пукота на изстрела в ушите си и тялото на гренадира под него се вкочани, а после се отпусна. Магът се изправи бавно на крака и захвърли безполезния вече пистолет встрани.
Беше искал отговори. Беше искал да чуе потвърждение на страховете си.
Таниел погледна встрани, към последния, шести гренадир, когато той излезе от скривалището си и се приближи с вдигнат мускет. Таниел си пое дълбоко дъх. Мамка му. Във въодушевлението си бе забравил за последния. Беше твърде късно да възпламени барута му и твърде близо, та гренадирът да не го уцели.
Глупава грешка, за която сега щеше да плати с живота си.
Той се дръпна стреснато, когато внезапно гренадирът се килна на една страна и падна. Мускетът му се приземи върху твърдата земя с дрънчене, а от главата му потече кръв, започнала да се събира на локвичка под него. Таниел вдиша треперливо и примижа към слънцето, но не можа да различи нищо сред ослепителния блясък. Подкреплението му трябваше да е дошло. Никой друг не беше достатъчно близо за подобен изстрел. Щеше да го усети.
Явно Тамас беше изпратил барутен маг. Но кого? Да не би останалата част от кабалата да бе пристигнала? Или бе дошъл самият Тамас? В стомаха му се надигна неприятно чувство, защото знаеше кой може да е.
Безсмислено беше да се взира в слънцето, за да разбере кой е застрелял гренадира. Той огледа телата по-отблизо и установи, че всеки един от тях беше или мъртъв, или на косъм от смъртта. Ножът му довърши двама от тях. Нямаше смисъл да ги оставя да страдат, пък и в това си състояние не бяха способни да отговарят на въпроси.
Таниел приключи с огледа си, като провери за други гренадири, които може да е пропуснал, и събра и презареди оръжията си, след което закрачи към мястото, където бе оставил коня си. Тъкмо се качваше в седлото, когато останалата част от ловната му дружина изкачи близкото възвишение. Той се приведе над седлото, притворил очи, като си почиваше, докато ги чака да го настигнат.
— Какво правите тук, капитане? — попита, щом чу тропота на копита, спрели наблизо. Той отвори очи.
Влора дръпна поводите на коня си и даде знак на другите да спрат.
— Всъщност вече съм полковник.
— Сериозно повишение. — Таниел знаеше, разбира се. И тя знаеше, че знае. Беше я нарекъл капитан от злоба.
Влора се изчерви, но само повдигна брадичка.
— Тук съм, за да помогна. Тръгваме по петите на онези копелета.
— Не мога да давам заповеди на полковник — каза Таниел. — А не мисля, че ти трябва да водиш експедицията. — Думите излязоха по-грубо, отколкото възнамеряваше, но бе искал да я жегне. Като че ли бяха минали години, ала тя бе негова годеница преди по-малко от седем месеца, когато я откри в обятията на друг мъж. Залавянето на Ка-поел вече го беше довело до ръба. Не беше готов да се разправя и с Влора.
— Вие също бяхте повишен, полковник — каза тя и протегна ръка.
Той взе полковническата значка и я вдигна към светлината.
— Първо майор, а сега това? Не го заслужавам.
— Фелдмаршалът е на друго мнение. А и има нужда да попълни освободените заради загуби места сред офицерския състав, така че… — Гласът ѝ заглъхна. — Вие сте начело, полковник.
Таниел закачи лентите за ревера си с известна неохота.
Изтика Влора от съзнанието си, за да огледа останалата част от групата. Гаврил от планинската стража, което беше изненада. Таниел не го беше виждал, откакто напусна стражата на Южната планина, за да преследва Жулин и кезианската кабала. В допълнение към Гаврил имаше още трима барутни магове и дузина войници с емблемата на Железните оси на Олем. Седма и Девета трябваше да са пристигнали скоро след заминаването на Таниел и Тамас беше изпратил най-добрите си хора.
Отчаянието започна да се топи и Таниел почувства твърда решителност.