Това вече не беше безнадеждно начинание. Той можеше… той щеше да си върне Ка-поел.
Глава двадесет и четвърта
Тамас беше бесен.
Той водеше коня си през адранския лагер в спокоен ход и слушаше доклада на Олем с половин ухо.
Ипил го беше предал под бял флаг. Войната си имаше определени правила, някои от които Тамас смяташе за идиотски, а други за снобарски. Стига да му изнасяше, щеше открито да отхвърли някое от тях, но белият флаг беше свещен. Така се стигаше до мир и постъпката на Ипил — да нападне лагера на Тамас, докато в същото време седи и преговаря с него, беше…
Тамас не можеше да намери думи, с които да изрази гнева си. Останалото от Седма и Девета бригада, оцелелите в похода през Кез, бяха пристигнали само час след като Таниел бе тръгнал. Полковник, вече генерал от пристигането му в лагера, Арбър беше ускорил ход през следобеда и по-голямата част от нощта, за да пристигнат много преди предвиденото. Тамас веднага бе набрал доброволци от най-добрите си мъже и барутни магове и ги беше пратил след Таниел, а останалата част от двете му най-добри бригади в момента спяха, за да компенсират усиления марш, докато той се опитваше да реши какво да прави с тях.
Фелдмаршалът дръпна юздите на коня си. Олем бе спрял да говори.
— Продължавай — каза той.
Телохранителят незабавно извади цигара от джоба си и я стисна с устни.
— Пак го правите, сър. — Извади кибрит и запали цигарата.
— Кое?
— Преструвате се, че слушате, но мислите за нещо друго.
— Не е вярно.
Олем изпусна дима от цигарата.
— Както кажете, сър.
— Някой ден ще те разстрелям заради този своеволен тон, Олем.
— Тъй вярно, сър.
— Бездни, непоносим си.
— Вие все пак ме направихте полковник.
— Какво общо има това?
— Срещал съм много полковници, сър. Те всички са непоносими.
Тамас размаха ръка, за да махне пушека от лицето си.
— Ами Арбър? Той беше полковник допреди няколко часа, а ти като че ли винаги си го харесвал.
— Играли ли сте карти с генерал Арбър, сър?
— Не.
— Той също е непоносим. Симпатичен, но непоносим.
— Може ли човек да бъде и двете?
— Той е.
— Бездни. Нямам време за това. Какво ми казваше?
— Докладвах за наличността на барута, сър.
— Имаме ли достатъчно за удължената кампания срещу Кез?
— Да. Едва. Въпреки че бруданците държат Адро, пак получаваме доставки от търговията на Рикар. Дори повече от преди, след като генерал Кет вече я няма, за да обира каймака.
— Чудесно. Пропусни тогава доклада. Нещо друго важно от тази сутрин?
Олем погледна купчината бележки в ръката си. Прелисти ги, докато недоволстваше под нос.
— Беон ди Ипил пристигна със Седма и Девета. Би искал да се срещне с вас, когато ви е удобно.
— Може да почака. Ако в момента видя някого от потомството на Ипил, вероятно ще го застрелям в сърцето. А аз всъщност харесвам Беон. Всички повишения ли бяха раздадени?
— Повечето — отвърна Олем. — Всички висши офицери ще ви очакват в палатката ви в осем часа.
Тамас погледна джобния си часовник.
— Тогава да приключваме по-бързо с това.
— Да, сър. — Олем запрелиства бележките и прочисти гърло.
— Какво има? — Съзнанието на Тамас вече се отнасяше обратно към Ипил. Можеше да усети горчивината в дъното на гърлото си и не беше трудно да си представи как забива щика си в огромния корем на краля.
— Има още нещо, сър.
— Изплюй камъчето!
— Аз, сър.
— За какво, в името на Деветте, говориш?
Олем прибра бележките в дисагите си.
— Нещата са малко объркващи, сър.
— Ти си моят телохранител, нали?
— Да, сър. Именно това е объркващото. — Олем се размърда в седлото и прочисти гърло.
Търпението на Тамас се изчерпваше.
— Давай да приключваме с това.
— Направихте ме полковник. Полковниците, принципно, не са телохранители или адютанти.
Толкова ли беше важно това за Олем, че трябваше да повдига въпроса точно сега? Повечето мъже не се издигаха от сержант до полковник в рамките на осем месеца, но Тамас го бе повишил въпреки това, защото отговаряше на нуждите му.
— Така е — каза той.
— Не мисля, че съм заслужил да бъда полковник, сър. Бих искал да ме понижите.
Тамас се взираше в Олем.
— Пак ли това?
— Да, сър. Нямам собствена част. Няма смисъл да бъда полковник и в същото време да бъда ваш телохранител и адютант. Нямам нищо против понижението.
— Нямаш нищо против… Бездните да те глътнат, Олем. Ще имаш против каквото ти кажа да имаш против. Искаш военна част? Имаш я.