Поредно свиване.
— Бездни, човече, знаеш ли изобщо нещо?
Сусмит поклати глава.
— Бях във Форсуич, когато чух.
— Значи не си бил там?
— Просто сметнах, че ще искаш да знаеш. Минавах наблизо.
— Благодаря — каза Адамат. — Какво си правил във Форсуич?
— Помагах на брат си.
— Касапина?
Кимване. Сусмит изпука кокалчетата си и погледна през прозореца.
— Носих месо. Големи прасета, по едно на всяко рамо.
— Боксирал ли си се напоследък?
Сусмит задържа погледа си върху улицата навън. Единственият му отговор беше леко поклащане на главата.
Адамат се навъси. Бяха изминали девет седмици, откакто бяха нападнали скривалището на лорд Ветас, бяха го хванали и спасили Фая. Инспекторът бе освободил Сусмит от назначението му няколко дни по-късно, след като опасността бе преминала. Беше странно, че оттогава не е имал нито един мач. Да, той беше стар, но все още си го биваше. Защо Съдържателя не го беше пуснал на ринга? Освен ако…
— Да не би Съдържателя да е спрял боксирането?
— Мхм.
— Заради смъртта на евнуха? — Събитие, случило се по време на залавянето на Ветас. Всъщност самият Ветас беше убил евнуха, докато спасяваха Фая.
— Все още търси заместник — каза Сусмит.
— Ясно. — Съдържателя ръководеше престъпния подземен свят в Адро, а евнухът беше лицето на операциите му през последните осемнадесет години. Положението трябваше да е много разклатено, след като вече го нямаше. Все пак само петима души в света знаеха истинската самоличност на Съдържателя, в това число и самият Съдържател.
И Адамат.
Той прочисти гърло.
— Скоро може да имам работа за теб — каза и веднага съжали. Ако го наемеше, означаваше, че се нуждае от телохранител. А пък това означаваше, че ще се забърка в неща, в които знаеше, че не трябва. Но някой се бе опитал да убие Рикар.
Сусмит повдигна вежда.
— Хм.
За мълчаливия боксьор това си беше направо ентусиазиран отговор.
Нощта се бе спуснала, уличните фенери бяха запалени и по-голямата част от магазините бяха затворени, когато наближиха главната квартира на Рикар. Вечерният трафик беше натоварен, затова Адамат плати на коларя и двамата със Сусмит изминаха остатъка от пътя пеша. Инспекторът се взря в смътния мрак в опит да види какви щети е понесъл старият склад на Рикар.
Два от прозорците на втория етаж бяха взривени, а предната врата беше свалена от пантите, така че носилките да минават по-лесно. Тухлената зидария изглеждаше невредима, а в интерес на истината и новият стенопис отстрани на сградата, с лицето на Рикар и изборния лозунг Единство и труд, също беше непокътнат. Празна затворническа карета запречваше уличното движение и дузина полицаи обикаляха наоколо, като разговаряха с очевидци и едни с други. В добавка към уличните лампи, бяха поставени и факли.
Един от полицаите се приближи до Адамат.
— Съжалявам, господине, на никого не е разрешено да влиза или излиза, заповед на комисаря.
— Аз съм инспектор Адамат. Рикар добре ли е?
Друг полицай вдигна поглед от показанията на оскъдно облечено момиче от обслужващия персонал — една от съдържателките на Рикар.
— Ей, Пикадал. Може да пуснеш Адамат. Комисарят ще иска да го види.
— Комисарят е тук?
— Да. Казва, че нападението е сензационно, предвид че Рикар е кандидат за премиер.
Адамат беше пропуснат. Той се обърна към Сусмит и установи, че едрият боксьор се е задържал назад.
— Хайде — подкани го.
— Ще изчакам тук.
— Какво има? Ох, остави. Както искаш. — Инспекторът влезе вътре и се спря, за да огледа сградата, като отбелязваше всяко дребно нещо в перфектната си памет за по-нататъшен преглед.
Макар постройката наистина да представляваше стар склад, Рикар беше променил цялата ѝ вътрешност, като я беше подобрил с боя, червени завеси, златни свещници, кристални полилеи и бюстове на философи. Седалището на Благородните воини на труда разполагаше с толкова златна украса, че и един херцог би се изчервил. По-голямата част от сградата представляваше една обширна стая с работни помещения в задната част.
Не беше нужен опитен следовател, за да се види, че взривът бе дошъл от задната част на склада. Като начало, помещенията там вече не съществуваха. От тях бяха останали единствено почернели останки, а също и по-голямата част от задната стена на склада. Онези елементи на интериора, които не бяха засегнати от взрива, впоследствие бяха повредени от пожара. Само най-предната част на голямото помещение беше пощадена.