— Искаш ли малко? — попита Таниел.
— Ядох преди часове — отвърна Гаврил и отпи поредна глътка от бутилката си. Погледът му се премести върху скромния огън.
Таниел приключи с вечерята и заопипва за манерката си. Гаврил отново предложи бутилката и барутният маг я прие. Ромът изгори гърлото му и остави леко сладникав вкус.
— Откъде ти е този белег?
Гаврил повдигна вежди, след което сведе поглед към непокритата си китка. Дълга розова линия се простираше от нея към лакътя и свършваше в края на ръката му. Той тръсна ръкава на куртката си, за да я покрие.
— Прекалено си суров към твоя старец — каза Гаврил.
— Моля?
— Той е кораво дърто копеле, но се опитва да бъде добър баща.
— Това въобще не ти влиза в работата. — Таниел почувства как се изчервява.
Гаврил вдигна помирително ръка.
— Извинявай, извинявай. Просто отбелязвам.
Поседяха в мълчание няколко минути, докато Таниел изчакваше гневът му да се уталожи. Поради приятното усещане за ситост очите му започнаха да се затварят и в него се зароди надеждата, че може би все пак ще успее да си почине.
— Бил си в кампания с него? — попита Таниел. — В Кез? Приклещени зад вражеските линии?
— Да — отвърна Гаврил.
— Много ли беше зле?
Гаврил не каза нищо. Барутният маг се загледа в профила му, като едва сега осъзна, че тежеше по-малко, отколкото преди толкова месеци на Южната планина. Имаше нов белег на дясната буза, който беше избледнял по начин, говорещ за лечебна магия, както и намек за излекувани синини около двете очи.
— Доста — отговори му най-накрая стражът. — Убивахме конете за храна. Бяхме преследвани от кезиански кирасири. Събирахме барут и храна от хората, за да можем да ги разпределим наново по най-добрия начин. Трябваше да застрелям мъж, защото се разбра, че е откраднал дажби за две седмици.
Звучеше като историите, които бе чувал от Тамас относно гурланската война. Само че те се бяха случили преди десетилетия в другия край на света. Това се беше случило току-що в самото сърце на Деветте.
— Тамас те е поставил начело?
Гаврил сви големите си рамене.
— Да. Имаше нужда от някого като мен. В планинската стража виждаш най-лошите страни на човечеството. Затворници и длъжници, крадци и глупаци. Бездни, ти помниш. В никакъв случай не са най-доброто, което Адро може да предложи. Щом се оправях с тази пасмина, можех да поддържам хода на пехотата на Тамас с едната си ръка, а с другата — да ръководя разузнавачите и кавалерията.
— Но в никакъв случай не би се хвалил с това, не… — изсумтя Таниел.
— Хваленето е нещо, което трябва да подкрепиш с юмрука си. — Гаврил повдигна голямата си колкото свински бут ръка. — Мога да оставя резултатите да говорят. Ето. — Той отмести ръкава си и отново разкри дългия белег. Огледа го за момент, а после каза: — Получих го от кезианците. Носеха адранско синьо, а аз бях твърде напред пред войската. Те ме хванаха, пребиха ме здравата и ме отведоха в Алватион. А там вече сериозно се потрудиха върху мен.
Той повдигна ризата си и разкри няколко други белега по корема си.
— Счупиха китката ми, когато отказах да им дам информацията, която искаха. Костта проби кожата. Боже, не съм викал така, откакто като момче кракът ми беше прегазен от каруца.
— Алватион? — попита Таниел. Беше прекарал малко време с Олем, телохранителя на Тамас, на път за преговорите и той му беше разказал някои неща за злощастното пътуване на Седма и Девета бригада през Кез и Делив. — Това се е случило току-що?
— Деливанските Привилегировани лечители са добри в занаята си. Казах им да оставят белезите. Предоставят ми повече истории за разказване. — Той замълча. — Чух за Бо. Ако успеят да го отведат до деливанските лечители навреме, ще си тръгне практически невредим.
Не и с почти изгорял крак. А и това беше голямо „ако“. Таниел усети как гласът му засяда в гърлото.
— Не обвиняваш ли Тамас?
— За какво? — Гаврил се оригна шумно и отпи нова глътка от бутилката си.
— За това, че си бил хванат от кезианците. Бил си измъчван.
— Нека изясним нещо — каза той, а по лицето му премина сянка. — Единственият виновник, че ме хванаха, бях аз. А когато това се случи, Тамас дойде за мен. Прекара хората си през ямите и сключи сделка със стара, отхвърлена любовница, за да ме спаси. И ох, леле, отхвърлял съм няколко любовници и нека ти кажа, че да се разбереш с някоя от тях, може да е по-трудно, отколкото да преместиш планина. Особено за толкова горделив човек като Тамас.