Таниел беше изненадан от избухването. Той отвори уста, но Гаврил го прекъсна:
— Обвинявал съм Тамас за много неща през живота си. За някои от тях е виновен, но що се отнася до най-лошото, е, ще кажа само, че е невинен. А и залавянето ми от кезианците ми донесе нещо, което не мислех, че ще имам възможността да направя.
— Какво?
— Заплюх в лицето мъжа, който уби сестра ми.
Пропукването на клонка насочи вниманието на Таниел към фигура сред мрака. Той примижа към нея и осъзна, че барутният му транс отслабва. Миг по-късно в светлината на пламъците пристъпи Влора.
— Ще ми дадеш ли минутка, Гаврил? — попита тихо тя.
Мъжът въздъхна тежко и стана.
— И без това трябва да се изпикая — промърмори той и се завлачи тежко в тъмното.
Влора не зае мястото му, а вместо това се настани от другата страна на огъня, срещу Таниел. Той се взираше в пламъците. Усещаше погледа ѝ върху себе си, бодящ съзнанието му като шесто чувство. Усещането донесе спомени за тънки чаршафи и сенчести спални и Таниел усети как бузите му се затоплят противно на волята му.
Той взе някакво клонче и заръчка огъня.
— Какво искаш?
— Да поговорим — тихо отвърна тя.
— Е — изпръхтя той, — давай.
— Аз…
— Защо си тук? — прекъсна я Таниел. Нуждата да препусне след Ка-поел най-сетне бе намерила отдушник и думите му излязоха далеч по-силни отколкото бе възнамерявал. Покрай другите малки огньове се надигнаха глави. — Защо — снижи гласа си той — настояваш да ми се натрапваш?
— Да ти се натрапвам? — Влора беше стъписана. — Тук съм, за да ти помогна.
— Защо? Тамас ли те изпрати? Не мисля. Той щеше да иска да си там за следващата битка с Кез. Двамата с теб сме най-добрите му стрелци и той не би те отпратил в такъв критичен момент.
— Аз поисках да дойда.
Таниел се приведе напред, докато не почувства топлината на пламъците върху лицето си.
— Защо? — Това в очите ѝ непролети сълзи ли бяха? Нямаше значение. Той се нуждаеше от отговор. Всичко друго в този малък свят изведнъж му се стори незначително. — Бяхме приятели от деца. Бяхме любовници. Ти изтръгна сърцето ми и го захвърли в прахта. — Той зажестикулира бясно. — Поръси малко сол отгоре и го опече на огън! — Стори му се, че чу хихикане откъм гората, но не му обърна внимание. — Защо ми се подиграваш така?
Лицето на Влора сякаш се стопи и пренареди, тъгата се оттече и бе заменена от строга решимост. Челюстите ѝ бяха стиснати, бузите ѝ като че ли се стегнаха и Таниел можеше да усети битката в нея, както моряк усеща наближаваща буря.
— Мислиш, че исках да бъда оставена сама за две години? До онази нощ, в която ме намери, не съм имала друг любовник, освен теб. Бо ме целуна веднъж, когато бяхме млади, но не позволих нещата да стигнат по-далеч от това.
— Той какво? — Таниел имаше чувството, че язди кон, който току-що е изгубил подкова.
Тя продължи да говори през него.
— Не съм имала друг любовник, но чух слуховете. Таниел Двустрелни. Героят от фатрастанската война за независимост. Убиващ кезиански Привилегировани наляво и надясно. Ухажващ стотици жени. Обгрижван ден и нощ от малка дивашка магьосница.
— Никога не съм ти изневерявал.
— Аз чух друго.
— Лъжи! Видях те в обятията на друг мъж. Със собствените си очи!
— Съжалявам!
Таниел се стрелна напред, пренесен през половината огън от собствения си бяс, след което рязко се отдръпна.
— Какво?
Ноздрите на Влора се разшириха.
— Това е третият път, в който се опитвам да ти кажа. Беше ужасна грешка. Твоето отиване във Фатраста. Моето прелюбодеяние с онзи превзет пуяк. Грешка след грешка след грешка.
Таниел се върна бавно върху спалния си чувал. Част от него искаше се спусне към нея, да я вземе в обятията си и да я утеши, но знаеше, че това ще… усложни нещата. С връзката им беше свършено и нищо не можеше да промени това. Той все още имаше Ка-поел. Ако е още жива.
Тя мисли, че лъжа. Мисълта го порази като гръм от ясно небе. Мисли, че двамата с Ка-поел сме били любовници през тези две години.
— Влора — каза ѝ. Името изглеждаше чуждо за устните му, тъй като беше отказвал да го произнася толкова дълго време. — Аз и Ка-поел. Това е отскоро, то… — Той замлъкна. — Просто трябва да си я върна.
— Ние ще я върнем — каза Влора.
Може би това беше нейният начин да се извини? Някакъв вид саможертва?
— Защо? — Трябваше да знае.
— Защото още те обича, глупако. — Гласът на Гаврил дойде откъм тъмнината отляво на Таниел и той осъзна, че по-рано бе чул неговия смях. Таниел се изправи и посегна към меча си, като се кълнеше, че ще съсече едрия мъж на две.