Даниел Марес
Есенни лагери
Когато за първи път чух да се говори за Есенни лагери бях на шестдесет и една години. Същата сутрин погледнах отражението си в огледалото и установих, че то не прилича на мен. Аз съм висок тип, с липса на грация в движенията, но с руса коса, вчесана по средата на път; с отлично бели зъби, които мия с четка по шест пъти на ден и ви се кълна, по дяволите, че изглеждам така. Онази сутрин, когато някой започна да ми говори за Есенни лагери, огледалото ми показа, че вече съм плешив, дебел и стар. А този, дето ми говореше беше… как да ви кажа, някакъв неопитен детектив, който изглеждаше доста глупав. Но той ми разправи за лагерите, в които после се озовах. Никога не съм мислил, че ще свърша тук и никой друг не го е помислил. Извинете ме, но не си спомням името на онзи новак, а и няма значение. Бе от онези, дето работят във вътрешността, това го разбрах. От комплекса Рин, мисля че се намира в Германия. Били ли сте някога на това място? Веднъж го посетих, за да прекарам отпуска си и същевременно да се видя с дъщеря ми, мисля, че тя още живее там.
Извинете ме, искате да говоря за убитите по онова време. Беше преди две или три години… Да, тогава се разчу за престъпленията на ковбоя. Сега не забравям датите, времето е важно нещо… Една сутрин огледах първия труп, намираше се в синята зона. Принадлежеше на някакъв доктор, който бе обезглавен. Бяха го намерили разчекнат в собствения му кабинет за консултации, които се намираше в неговия дом, а гледката беше ужасна — всичко наоколо беше потънало в кръв. В Есенни лагери рядко се вижда такова ужасно нещо. Когато някой непрекъснато танцува със смъртта, предпочита да не я забелязва и гледа да се отдалечи от символите, които я предвещават. Мисля, че ме разбирате за какво става дума. В случая този, който бе намерил доктор Пелам, веднага трябваше да го настанят в болница и мисля, че преди още преди да стигне до нея, също хвърли топа. Още една глупава смърт. Ако някой внимателно се вгледа в повечето хора, ще разбере, че много от тях умират по доста глупав начин. Например, знаете ли как е умрял баща ми, който през целия си живот е бил полицай? Събитието станало по време на службата му. Наблюдавал от колата си къщата на някакъв заподозрян и си похапвал хамбургер. Когато оня се подал навън, старият тъкмо отхапвал хапка, но решил да съобщи за събитието и понеже бил нервен, се задавил и умрял от задушаване. Какво ми казвате? Посмъртно го наградиха с медал и го повишиха в чин, невероятно, нали? Или онзи чичко, дето оня ден минал през консултацията на Пелам, за да подиша по навик през аспиратора в кабинета на доктора. Но го вижда обезглавен и после умира от страх. Представяте ли си? Да умреш от страх в дома на лекар, който се е посветил да продължава живота на другите!
Но тези неща не ме впечатляват, виждал съм много мъртви. Ако прекараш толкова години в полицията, привикваш на всичко. Един път се сблъсках с труп на някакъв тип, на който също бяха отрязали главата, но на нейно място след това бяха зашили друга — на някаква жена. Ето какво ме направи известен: престъпленията на железопътна станция петнадесет, не зная дали си спомняте за тях, но тогава в печата се появи моя снимка. А за случая с обезглавения труп ни размотаваха година и половинa. Поради липсата на главата, за малко да ни обезглавят всичките… Та докъде бях стигнал? А, да, до станция петнадесет. Тоя дивак гилотинираше мъжки глави и ги заменяше с женски, но никога не намирахме нито труп на жена, нито глава на мъж, същинска бъркотия. Да му го начу…, извинете, съжалявам. На няколко пъти се чувствах като останал без глава, също като мъртвите от станция петнадесет. Всичко това ви го казвам, за да имате предвид, че съм видял много, но заслугата не е моя, дължи се на работата ми.
В Есенни лагери почти няма убийства. Хората в тях умират от запушване на артерии или мозъчни инсулти, или от уплаха при вида на други умрели, или просто спират да живеят — угасват от само себе си. Тогава пристигам и събирам труповете. Тук почти никой не убива никого. Хората идват да живеят в Лагерите, където всичко им е решено. Някои се самоубиват именно поради това, защото не се нуждаят от нищо. Други кой знае защо убиват други от ревност, но са малко и никога не го правят така жестоко и толкова често. И този град съвсем не е някакъв рай, тъй като и в него от време на време стават престъпления — само преди три или четири седмици приключих с друг случай, имам пред вид друг умрял. А случаите не са много, така, че ги помня добре. Щурм на Главния диспансер и атака с голям дървен чук срещу всички, които тогава се намираха вътре. Беше някакъв луд, много от там присъстващите страдат от старческо слабоумие, впрочем бихте го предположили. Та този същия се почувствал зле и решил, че има нужда от още хапчета Л.С., след което направил щурма с чука и разгромил четирима човека. Нещастният дъртак сега или е затворен, или вече е мъртъв, все тая.