Извинявайте, продължавам. Калеро изглеждаше доста нервен и първи започна да говори:
— Отмести се, Торес — нареди той а аз едва смогнах да контролирам краката си, но се подчиних, после кметът изстреля два куршема в Пратс.
„Сега идва моят ред — помислих.“
Но не стана така. Калеро свали оръжието, извади кърпичка и избърса потта си.
— Какво е станало? — попитах шепнешком.
Калеро се усмихна, направи жалък жест на извинение и рече:
— Това, което успя да издириш, Торес, което показаха и бележките в компютъра на Бренан. Този Ривас е сглобил всичко, след като решил да убива тези, които употребяват Л.С. и онези, които предписват това лекарство. Почти щеше да го постигне, ако не беше брилянтното ти разследване… и помощта на Бренан. За съжаление тя попадна в ръцете на този душевноболен убиец, същият, който уби Пратс и който ти ограничи с риск на живота си.
Не можех да повярвам, че Калеро може да лъже толкова, без дори да се стеснява. Възстанових храбростта си и възкликнах:
— Тогава казаното от Пратс е вярно. Има обратен процес, насочен към младост и някой ни го краде.
— Не, няма такова нещо. Всичко е организирано от онези, от „Естествен живот“ и ти заявявам, че скоро ще ги задържим всичките.
— А мен… ще ме убиеш ли?
Кметът поклати отрицателно глава и пъхна пистолета в кобура си.
— Ще разправя всичко на тези, които са способни да ме чуят — заканих се аз.
Той опъна рамене и каза усмихнато:
— Ще те чуят единствено старците, никой друг не го интересува какво става тук. Направих грешка, не трябваше да викам помощ отвън… Горката Бренан. Но тогава не знаех нищо.
— А сега, след като си го научил, са поискали от теб да оправиш работата. Какво ти предложиха в замяна?
Той отново изтри потта си, а раменете му се свиха, сякаш се извиняваше. Хвърли оръжието върху кревата на Пратс, обърна ми гръб и на сбогуване рече:
— Не е за вярване, Торес, но ти предлагат много. Равностойно на изгубеното от мен досега. Те ми заявиха, че мога да си го възстановя и ми показаха данни, които го потвърждават. А ти как щеше да постъпиш?
Като него, сигурно бих направил същото. Все още не мога да повярвам защо не оставят всички да следваме този път, защо ни заслепяват, като ни карат да вярваме, че ни правят услуга? Бедни нещастници, старци, малоумници, всички горди с достигането на двеста години, докато работата в този град представлява универсална кланица.
Стигнах до края на разказа, господа. Когато Калеро затваряше вратата, успях да го попитам:
— Сега би ли ме отровил с фалшивото Л.С., вероятно още на сутринта?
— Не, Торес, все още ти остават много години живот. Всички притежават определения си смъртния час.
— С изключение на теб — отбелязах, а след това задържах господин Ривас и онези от „Естествен живот“, които успях да открия. Те заявиха, че извършвам нарушение на закона, а аз свидетелствувах, че съм видял със собствените си очи как са убили Пратс и Бренан, след това се завърнах в дома си, напих се, повръщах и накрая заспах. Така завърши всичко. Заподозрените от „Естествен живот“ бяха обвинени в убийствата и ги осъдиха. Не тъгувайте за тях, няма да ги убият. Освен това те не вземат Л.С. и ще бъдат единствените на тази планета, които ще умрат без чужда помощ. Щастливи хора, може би някога ще се присъединя към тяхното движение.
Това е историята, разказах ви я, защото ми е все едно дали ще я разправите. Никой не чува старците, дори и сега всеки ще си помисли, че тя е плод на слабоумното въображение на някакъв дъртак, който няма да се подмлади, макар и да наближава двеста или хиляда години. Или, че светът не е такъв, какъвто го описвам, понеже вие сте млади и умни. Все ми е тая, аз ще продължа престоя си тук, интерниран с всичките си другари по съдба, докато умра или ме убият, както ще направят и с вас, а всички ние сме заточеници. Надявам се да не съм ви отегчил прекалено с подробностите за моите битки. Би ми харесало да ви покажа местата, по които ги водех и може да наминете насам, да се разходите из Есенни Лагери, когато ви хрумне да поискате да ме посетите. Аз ще ви очаквам и с други, много по-развлекателни истории, може да бъдете сигурни.
А тази бе грозна и по-добре да я забравите. Вчера си мислех, че да си стар означава да си самотен, но сбърках, всички сме сами. Ние живеем в свят на самотници, които го пресичат, без да се насочват един към друг. Раждаме се сами, израстваме самотни и свършваме земния си път сами, това е общоизвестната истина.