Да, ще продължа докъдето бях стигнал. Присъствах на сцената на престъплението, имам предвид на убийството на Пелам, където ме очакваха кметът и девойката. Когато тръгвах нататък нито знаех нещо за нея, нито очаквах, че там ще се намира и такава важна личност. Пред вратата се беше струпала цяла манифестация от старци — онези от „Естествен живот“, които протестираха с плакати против употребата на Л.С. и ходатайстваха да оставят хората да умират така както Бог го е планирал. Всички носеха фотографии на Ривас — онзи безцеремонен и болен човек със стари кокали. Затова, когато видях девойката, помислих, че и тя е една от тях, понякога бях чувал за млади хора, които идват от страна на „Естествен живот“, за да раздават листовки, в които се обяснява как Ривас е стигнал до сто години, като е ял зеленчуци и други лайна. Тези от „Естествен живот“ или от „Естествена смърт“, както би трябвало да се наричат, са банда страхливци. Цялата им любов към природата и към света, който добрия Господ е създал свършва, щом видят отблизо бялото лица на смъртта. И тогава тичат за таблетките си, напълно съм сигурен, че бягат като щури.
Кметът ме повика:
— Торес, ела насам.
Аз наблюдавах локвата кръв, която се бе разляла под Пелам и беше тръгнала да се разпростира по пода на цялата стая, където бяха останали фиксирани стъпки от заострени обувки. Повдигнах ръка към шапката си и отдадох чест, после изрекох:
— Господине, не очаквах да ви видя тук, още по-малко в шест часа сутринта.
Този Калеро, вечния кмет на Лагерите е най-бездейния тип в целия град. Никога досега не го бях виждал извън кабинета му и едва ли някога е направил нещо, но година след година го преизбират.
— Торес — продължи той с пленителен глас, без да ми подаде ръка, — това е инспектор Бренан, идва ни на помощ.
Имате ли представа какво е да прекараш шестдесет години без да видиш млада жена, а тази до мен наистина беше такава, може да бъдете сигурни. Бях в състояние да помириша младостта й от разстояние. Беше руса и усмихната, гърдите и бяха налети и сами се държаха там, където трябва да се държат, без никакъв сутиен. И по дяволите, тя имаше устни, докато на жените от Лагерите им липсват такива и вярно че използват червила, ама все пак ги нямат. Кълна се че би ми харесало, ако това което усетих между краката си беше друго, а не желание да уринирам. Всички прекалено говорят за проклетия „сексуален живот в третата възраст“, но това са лайнарщини. Казват, че актът щял да бъде по-спокоен и по-приятен, ама защо не вървят по дяволите?! Не искам да сгъвам някоя дърта вещица с увиснали до коленете гърди, никой от нас не го желае. Искам да пощипвам бялата гладка плът и розовите зърна на някое момиче на двайсетина години, дори и да не мога да …
По-добре да оставя темата. Докъде бях стигнал? А, да. Калеро ме представи на Бренан в онази облята с кръв стая, пълна с аквариуми и медицински дипломи, плюс трупа на още един старец.
— Инспектор Торес, — каза девойката и ми протегна елегантната си мека ръка, — радвам се да се запозная с вас и се надявам, че не смятате присъствието ми за вмешателство.
Кметът се намеси преди да отвърна нещо:
— Разбира се, че не. За да разрешим случая се нуждаем от външна помощ и аз я поисках.
— Защо? — запитах донякъде развълнуван.
Касаеше се за умрял човек и вече ви казах, че в Лагерите има малко такива, ала все пак ги има и аз съм ги виждал, по дяволите, разследвал съм случаите им, намирал съм убиеца и съм го прибирал на топло. Тук няма нужда от прекалени усилия, за да приключиш с някой случай. Когато убиват бедните старци, обикновено не са много внимателни и този убиец не е бил изключение. Беше джапал в кръвта доста време, за да ни награди с достатъчно впечатления за стъпките си, които се забелязваха наляво и надясно.
— Слушай, Торес — обясни незабавно Калеро — В течение на осем дни имаме три убийства, причината е достатъчна, за да поискаме помощ.
Бренан не се забави да добави:
— Фактът, че съм инспектор не бива да ви тревожи. Ще ви помагам, но вие ще командвате.
Страхувах се, че не бях започнал както трябва. Този Пелам не беше първия убит, имаше още двама с идентични характеристики. Мисля, че се започна с Гомес, един зъболекар, може ли да си го представите? Зъболекар в Лагерите, дявол да го вземе, след като тук никой няма зъби! Бедният тип беше поставен за първи път върху собствения си зъболекарски си стол и там го бяха обезглавили. Старият козел беше на двеста и петнайсет години, истински тукашен рекорд. Вторият беше на… не си спомням точно, но притежаваше бар в зелената зона…, аха, бе стигнал горе-долу сто деветдесет и няколко години, не съм много добър в запомнянето на цифрите. Пелам беше по-млад, на около сто и трийсет. Трима обезглавени и три убийства, извършени без никаква грижа да се скрият следите на престъплението. Мислех, че една седмица ще ми бъде достатъчна, за да разреша случая. Но кметът Калеро беше повикал външна помощ. Защо политиците не вървят по дяволите? Без всякакви основания ми бяха подложили крак.