— Но този чичко в продължение на пет часа е убил двама души и мисля че… — изгледа ме тя изненадано.
Изглежда, че тя взе предвид състоянието на ушите или очите ми, бръчките или изобщо годините ми, знае ли човек, но въздъхна и продължи с много по-майчински глас:
— Съгласна съм. Отивайте да почивате, а аз междувременно ще продължавам да се ровя в данните. Вземате, това е телефонния ми номер. Когато се събудите ще продължим работата.
След като намерих най-близката ж.п. станция, накуцващото влакче ме откара близо до дома ми. Но на мен вече почти не ми се почиваше. Оная парантийка на трийсет години, с портативния си компютър под мишница, беше готова да ми преподава уроци Нека тогава да повърви на майната си и там да си поработи. Какво ме интересува толкова? Да си открива серийния убиец, за което аз бих получил две потупвания по рамото, така че да си навре в задника самодоволството, а аз да си полежа през следобеда.
Включих телевизора и се пльоснах в креслото си, дори нямах сили да се домъкна до леглото. Гледали ли сте някога телевизия в Есенни лагери? Човече, зная, че ако има кабел е друга работа, говоря за местните продукции, а те са непоносими. Не стават за друго, но са идеални като приспивателно средство.
Спах два часа.
Сигурно сънят ми не е бил спокоен, мозъкът на един полицай не престава да работи. Казвам го, защото четиримата мъртъвци ми се бяха натрапили и мисълта за тях беше първата, след като се събудих. Съществуваше нещо общо, макар да не го бяхме забелязали на пръв поглед — нещо, което бе привлякло вниманието ми по любопитен и хитър начин. Трябва да притежавате инстинкта на стар полицай и зная, че това са глупости, но не ми идва на ум как да го обясня по друг начин. Имаше нещо, което знаех подсъзнателно. Започнах да освобождавам мехура си, мислейки върху това. Любопитно е, че когато нямаш натрапчивата идея да уринираш, този процес се проточва във времето. И в този случай получавах двоен резултат: докато се облекчавах си дадох сметка за какво си измъчвах главата по време на съня. Все още бях със шлифера си, така че бръкнах в джоба му, извадих телефона и докато привършвах с пикаенето, набрах номера на Бренан.
— Кой се обажда? — гласът й се заглушаваше от силния шум на железопътната станция. Все още имам превъзходен слух, годен да разпознава всяка среда в Лагерите, включително и по телефон. Беше единственото от сетивата ми, което се запази в отлично състояние.
— Аз съм, Торес, имам представа за случая.
— Дано да е добра — извика тя, опитвайки да надвие околния шум. — Защото разполагаме с още един труп.
— Толкова скоро! — възкликнах, защото това бе най-лошата очаквана новина през последните дни.
— Не е точно така — поясни Бренан — Според съдебния лекар, трупът е отпреди три дни. Принадлежи на Карлота Грул, една от касиерките от Централна гара… — прекъсна жената за момент, но явно се намираше на същото място, а вълнението ми почти ме накара да изкрещя в телефона:
— Момент, Бренан, не прекъсвайте! На колко години е била жертвата?
— Почакайте… — попита тя нещо някой до нея и отново ми обърна внимание — На двеста двайсет и седем.
— Там е разковничето.
— Какво казахте?
Стори ми се, че тя отново запита някой друг от колегите на гарата, а имах нужда от малко време, за да свържа изводите си.
— Връзката. Почакайте за момент — закопчах цепката на панталона си, взех шапката си и излязох от къщи. — Знаете ли колко на брой хора на повече от двеста години се намират в Есенни лагери?
— Мога да погледна в…
— Прекалено малко са — прекъснах я аз. — Очакваната продължителност на живота при вземане на Л.С. се движи около сто и деветдесет години. Сега ми кажете възрастта на жертвите, сигурно я имате в машинката.
— Момент… Намерих го. Гомес, на двеста и петнейсет години, Уолас, на сто деветдесет и седем, Пелам, на сто двайсет и осем, Сойер, на двеста трийсет и една, и Грул, на двеста двайсет и седем.
Докато тя продължаваше да говори, почти пристигнах на железопътната станция.
— Това е. Повечето са прекалено възрастни, дори за Лагерите. На около двеста години и са убити почти по едно и също време. Това е връзката.
— А Пелам? — попита тя, за да разясня изключението. Наистина нещо не пасваше, но първата ми хипотеза оставаше най-добрата.
— Съгласен съм — продължих аз. — Четири от пет трупа съставляват добър процент. Можете ли да проверите в компютъра кои са били най-възрастните в Лагерите? Изберете десет и се обзалагам, че тези четиримата до скоро са се намирали между тях.