Тобаяс Джонсън
Албърт Фаркър
Барнаби Смит
Бакън Стюарт
Джонас Карстеърс
46.
— Имате ли минутка, сър?
Маклейн стоеше на вратата на най-голямата оперативна стая в сградата. Всичко изглеждаше като копие на разследването на смъртта на Барнаби Смит, само дето вместо снимката на банкера сега на стената бе закачена тази на Джонас Карстеърс. За пореден път Дъгит бе успял да притисне, приласкае и изкомандва по-гол ямата част от свободния личен състав да вземе участие в разследването му, като подходът му пак се свеждаше до непрестанни разпити, отново и отново, докато отнякъде не изскочеше следа. Той самият бе застанал на няколко крачки встрани, с ръце на хълбоците, и наблюдаваше действията на хората си, сякаш активността сама по себе си беше знак, че ще стигнат до положителен резултат. По всяка вероятност искрено вярваше в това. По природа си беше чиновник.
— Мисля, че беше в принудителен отпуск до понеделник, нали? — Старши инспекторът не изглеждаше особено очарован да го види.
— Изскочи нещо. Разбрах се с шефката.
— Не се и съмнявам.
Маклейн игнорира заядливата забележка. Случаят бе по-важен.
— Чудех се докъде е стигнало разследването за Карстеърс.
— Дойде да злорадстваш ли? — На слепоочието на Дъгит се изду вена, а бузите му се зачервиха.
— В никакъв случай, сър. Просто името му изскочи в едно от моите разследвания. Ритуалното убийство.
— А, да. Безнадеждният случай. Джейн ти го възложи само защото смяташе, че занимавайки се с него, няма да създаваш много проблеми. Бас ловя, че вече съжалява за решението си.
— Всъщност вече установихме кой е един от извършителите.
— Арестува ли го?
— Мъртъв е от близо петдесет години.
— Значи, си установил грънци.
— Не бих казал, сър. — Маклейн устоя на изкушението да цапардоса началника си в лицето. Щеше да е забавно, но с повече от сериозни последствия. — Открих връзка между него, Джонас Карстеърс, Барнаби Смит и чичо ви.
Е, добре, последното подмятане може и да не беше умен ход, ама тоя тип си го просеше. Маклейн неволно отстъпи една крачка, когато старши инспекторът настръхна и несъзнателно сви ръце в юмруци.
— Да не си посмял да споменаваш това тук. — Гласът на Дъгит се снижи до застрашително ръмжене. — Следващото нещо, което сигурно ще кажеш, е, че е заподозрян, нали? Пълни глупости.
— Точно така мисля. Той, Карстеърс, Смит и още двама. Освен това според мен е замесен и шести човек. Някой, който все още е жив и прави всичко възможно да не се доберем до него.
— Включително като убива съучастниците си? — Дъгит се засмя на глас, което поне поуталожи гнева му. — Знаем кой е убил Смит и Бакън Стюарт. Въпрос на време е да заловим и болното копеле, което е видяло сметката на твоя приятел, адвоката.
Боже мой, как така е станал старши инспектор?
— Следователно сте близо до разрешаването на случая? Имате ли заподозрян?
— В тази връзка исках да ти задам няколко въпроса относно взаимоотношенията ти с Карстеърс.
— Това не го ли изяснихме вече? Едва го познавах.
— И все пак си имал вземане-даване с кантората му през изминалата година и половина.
Маклейн потисна въздишката си. Колко пъти трябваше да го повтори, докато най-сетне го набие в оплешивяващата глава на старши инспектора?
— Беше приятел на баба. Кантората му се грижеше за делата й години наред. Чисто и просто оставих нещата постарому и след като тя получи инсулт. Така ми се стори най-лесно. Никога не се бях срещал с Карстеърс, контактувах със служител на име Стивънсън.
— И за цялата тази година и половина нито веднъж не си виждал Карстеърс? Нито веднъж не си говорил с човека, който е бил толкова стар и близък семеен приятел, че баба ти му е поверила да управлява немалкото й имущество? С човека, който толкова те е харесвал, че ти е оставил в наследство собственото си имущество?
— Не. А и за пръв път чух за това от вас на сутринта след убийството му. — Маклейн знаеше, че в този момент трябва да спре, само да отговори на въпроса и да замълчи, но нещо го накара да развее червения плащ пред Дъгит. Просто не се сдържа. — Не знам дали сте наясно, сър, но когато си инспектор, не ти остава много свободно време. Бях страшно доволен, че има кой да се занимава с тези неща, след като баба получи удара. Така не ми се наложи да добавя управлението на имуществото й към планината от документи, които ме затрупват всекидневно. Предпочитам да съм на улицата и да ловя лошите.