— Това момче има ли си име?
— Да, казал, че е Фърги. Не знам обаче дали това е истинското му име.
— Той от колко време… Клоуи от колко време си приказваше с него? — Маклейн не беше наясно как протичат разговорите в интернет.
— Не много. Няколко дни, може би седмица.
Прекалено кратко време, за да повярваш на някой непознат. Дали и той е бил толкова глупав на нейните години? Нямаше как да не признае, че най-вероятно е бил. Преди появата на интернет обаче трябваше да събереш кураж, за да отидеш и заговориш харесваното момиче, а и нещата бяха далеч по-невинни. Днешните деца бяха по-отракани, спор нямаше, но си оставаха все така наивни. Фърги. Името веднага извика в ума му образа на Макреди, макар че в града сто на сто съществуваха хиляди Фъргюсовци и Фъргюсъновци. Трябваше да разсъждава обективно и безпристрастно, а не да си прави прибързани изводи, основани само на предположения.
— Спомни си точно кога снощи се разделихте с Клоуи. — Едва сега Маклейн извади бележника си. — Разкажи ми всичко от момента, в който е свършило шоуто.
Керън Бекуит разказа същата история, само дето не се наложи толкова дълго да я обработва, за да се разприказва. Маклейн сравни версиите им, докато стоеше пред „Асембли Румс“ на Джордж стрийт, наблюдаваше неделния поток от коли и се опитваше да си представи как ли е изглеждало мястото в единайсет вечерта. Снощи по същото време с Ема бяха наблизо, в „Гилфърд Армс“, на не повече от пет минути пеша оттук. Керън и Манди си бяха хванали такси, за да се приберат. Клоуи ги беше изпратила до стоянката на Касъл стрийт. Той извървя същия кратък път, огледа околните сгради, като си отбеляза разположението на охранителните камери. Човек не можеше да направи нищо в центъра на града, без да го заснемат.
От стоянката имаше само един логичен маршрут обратно към магазина — по Принсес стрийт, по Северния, после по Южния мост и накрая нагоре по Кларк стрийт. Отнемаше не повече от половин час и почти по целия път имаше камери. Знаеше кога за последно са видели Клоуи. Знаеше с какво е била облечена. Сега беше само въпрос на време да прегледа записите, а съдейки по броя им, това щеше да продължи доста.
— Тук има нещо, сър. Ще хвърлите ли едно око?
Маклейн отклони поглед от трепкащия екран, изпълнен с размазани фигури, хаотично движещи се по осветените в оранжево улици. Детектив Макбрайд седеше в съседство, а увереното му боравене с техниката бе доста смущаващо.
— На какво попадна? — Маклейн се плъзна със стола си към младежа, за да види неговия екран. Макбрайд завъртя контролното копче обратно на часовниковата стрелка и върна записа на 23:15 часа.
— Това е стоянката за таксита на Касъл стрийт, сър. — Натисна бутона за възпроизвеждане с нормална скорост и посочи екрана. През лятото и особено по време на фестивала централните улици бяха по-многолюдни нощем, отколкото денем. — Мисля, че тези там са нашите три момичета. — Натисна паузата и посочи три вървящи фигури, уловени за ръка. Средната носеше права карирана пола, горнище без ръкави и шапка клош. Около врата й бе усукана познатата му боа от пера. До нея Керън и Манди изглеждаха доста обикновени в тесните си джинси и тениски.
— Това е тя — каза Маклейн. — Може ли да видим накъде се е запътила?
Макбрайд превъртя записа напред и видяха как момичетата се наредиха на опашката за таксита. Клоуи изчака двете си приятелки да се качат, след което пое надолу по хълма към Принсес стрийт.
— Тук трябва да сменим камерите. — Макбрайд направи нещо със стряскащата гора от копчета на пулта и картината се видя от друг ъгъл. Клоуи вървеше по улицата, сама и с уверена походка. Проследиха я и на още две камери, после до нея плавно се приближи черна кола и тя спря.
Ако не знаеше за какво става дума, Маклейн би казал, че наблюдава класически пример за наемане на улична проститутка. Клоуи се наведе към прозореца на колата, очевидно говореше с шофьора. Езикът на тялото й не показваше признаци на притеснение и тревога, след няколко секунди отвори вратата и се качи. Колата потегли в посока на хотел „Балморал“.
— Може ли да увеличим тази снимка, за да видим номера на колата? — попита Маклейн.
— Така става само по филмите. Тези камери не са с висока резолюция, а осветлението е отвратително. Има една камера с по-добър ъгъл, но точно снощи изгоряла.
— Трябва да се постараем да я издирим. Черно или тъмносиньо беемве тройка. Вижда ли се на някоя от другите камери?