— Този беше на баща ми. — Антъни затегна каишката на китката си, сетне попипа джоба си за мобилния телефон. Там си беше, с напълно изтощена батерия. — Случайно да ти се ходи до градската морга?
Навъсения Боб поклати глава. Маклейн беше наясно с отношението на стария сержант към мъртъвците.
— Е, добре. Тогава с младия Макбрайд започнете да преглеждате докладите за взломни кражби. Постарайте се да откриете нещо, което десетки други детективи преди вас не са успели. През това време аз ще отида да си поговоря с един човек за мумифицирани трупове.
Следобедният въздух бе плътен и задушен. Докато слизаше по хълма в посока Каугейт, ризата залепна за гърба му от пот. Маклейн закопня за хладен повей на вятъра. Обикновено можеше да се разчита на бриза, който правеше живота поносим, но от няколко дни насам в града цареше безветрие. Жегата се бе загнездила в тесните каньони на улиците, в сянката между високите сгради от двете им страни, и не помръдваше. Той с облекчение отвори вратите на моргата и влезе в поддържания от климатиците хлад.
Ангъс Кадуоладър се беше подготвил и вече го чакаше в дисекционната зала. Хвърли преценяващ поглед на инспектора.
— Навън май е горещо, а?
Маклейн кимна:
— Като в пеш. Всички ли тръгваме?
— Какво? Ааа, да. — Кадуоладър се обърна и извика асистентката си: — Трейси, готова ли си?
Ниска, закръглена и усмихната млада жена погледна иззад разхвърляния плот в другия край на залата, отметна коса и се изправи. Беше облечена в зелена престилка и докато се приближаваше към дисекционната маса, нахлузи латексови ръкавици. Масата бе покрита с бял чаршаф, издут по средата от положеното под него мъртво тяло, чакащо да разкрие тайните си.
— Добре, тогава да започваме. — Кадуоладър извади от джоба си бурканче. Маклейн разпозна препарата от кожен крем и камфор, с който се потискаше миризмата на разложение. Патологът го погледна, после погледна инспектора, подуши въздуха и прибра бурканчето в джоба си. — Днес май няма да имаме нужда от това.
Маклейн бе присъствал на много аутопсии през кариерата си. Още изпитваше известен дискомфорт, но те вече не му действаха както в началото. Измежду всички жертви на убийства, злополуки и просто хора с лош късмет мумифицираното тяло на момичето бе вероятно най-странното.
Макар трупът вече да бе отворен, Кадуоладър огледа внимателно всеки сантиметър от него, докато мърмореше наблюденията си във висящия от тавана микрофон, най-накрая, когато се увери, че кожата й няма да разкрие нищо повече относно причината за смъртта, пристъпи към най-омразната за Маклейн част. От високочестотния вой на триона за кости винаги скърцаше със зъби, също както и от дращенето на нокти по черна дъска. Звукът продължи прекалено дълго и завърши с ужасяващия пукот на черепа, строшен като сварено яйце.
— Интересно. Мозъкът също е бил отстранен. Ето, виж, Тони.
Насъбрал цялата си смелост, Маклейн се приближи. Като погледна отворения череп, момичето му се стори още по-дребно, по-младо. Кухината беше матова, със засъхнала кръв и костици от работата с триона по ръбовете, но иначе абсолютно празна.
— Възможно ли с да се е разложил?
— Не, няма как, особено при състоянието на останалата част от трупа. Очаквах мозъкът да се е поспаружил, но него просто го няма. Вероятно е изваден през носа. Така са правели древните египтяни.
— Къде е тогава?
— Ето тук има нещо, само че не ми прилича на мозък. — Кадуоладър посочи четири стъкленици, подредени на близката масичка на колелца. Маклейн разпозна сърцето, което бе видял предния ден, но не му се щеше да прави предположения относно останалите органи. Други две стъкленици бяха в бели пластмасови контейнери, та изсушеното им съдържание да не се изсипе през големите пукнатини в стъклото. Всичко това бе открито в тайни стенни ниши, разположени симетрично около тялото на мъртвото момиче. Във всяка от тях, освен стъклениците, имаше и други предмети — още едно парче, което трябваше да намери мястото си в мозайката.
— А счупените? — Маклейн се взря в зелено-кафявата каша, омазала едната стъкленица. — Това може ли да е мозък?
— Трудно е да се каже, като се има предвид състоянието, в което са. Бих допуснал, че в едната има бъбрек, а в другата — бял дроб. Ще съм сигурен, след като проведа няколко теста. Каквото и да е, стъкленицата има неподходяща форма за съхранение на мозък. Сам трябваше да се досетиш, Тони. Показах ти достатъчно. Освен това, ако е бил изваден през носа, мозъкът ще бъде на пихтия. Няма кой знае какъв смисъл да се държи в стъкленица.