— Какво имате предвид?
— Чудех се дали връзката им не е надхвърлила рамките на чисто професионалното, сър. Две самоубийства, толкова близки по време…
— Питър Андрюс беше хомосексуалист, инспекторе. Не знаехте ли?
Докато Маклейн изпрати Джонатан Мастърс извън сградата и се върне в главната дисекционна зала, Кадуоладър беше успял да прибере мъртвата жена в камерата и да отиде в кабинета си. Маклейн се огледа и си даде сметка, че за пръв път вечно усмихнатата асистентка на доктора не е наоколо.
— Какво си направил с Трейси? — попита той.
— Долу лапите от помощничката ми, Тони.
Маклейн вдигна ръце и се предаде.
Не е мой тип, Ангъс.
— Да, чух, че предпочиташ криминалистки. Е, никой не е съвършен. — Кадуоладър се засмя. — Трейси отиде да занесе няколко проби в лабораторията. От време на време я пускам да излиза. Само когато не си зает да пълниш моргата ми с трупове.
— Съжалявам. — Маклейн сви рамене. — Кажи ми нещо повече за Сали Дент. Имаше нещо, свързано с кръвта й. Така поне си спомням.
— Не с нейната. Кръвта по нея беше чужда.
— Установи ли чия е?
Кадуоладър поклати глава и обясни:
— Установихме групата, обаче е често срещана. Нулева, резус-фактор положителен. Изпратих проба за ДНК анализ, но ако не се сещаш за някого, който напоследък е загубил голямо количество кръв, търсенето на съвпадение може да отнеме доста време.
„Някой, който напоследък е загубил голямо количество кръв“. През главата на Маклейн се стрелна ужасяваща, невероятна мисъл.
— Ами Джонас Карстеърс?
— Накъде биеш? Мислиш, че тази крехка жена… — Кадуоладър посочи хладилните камери. — Мислиш, че е успяла да обездвижи и разпори здрав и силен мъж като Карстеърс?
— Той беше стар и надали кой знае колко силен. — Докато го изричаше, Маклейн се сети, че не беше прочел и доклада за смъртта на Карстеърс.
— Бил е здрав като бик. Сигурно е практикувал йога и е хапвал мюсли. Нали напоследък е много модерно? — Патологът се извърна към компютъра си, натисна няколко клавиша и на екрана се появи съответният доклад. Прегледа страницата. — Ето. Анализ на кръвта, намерена по косата и ръцете на Сали Дент. — Кликна отново с мишката и отвори друг прозорец. — Кръвни проби от Джонас Карстеърс… Боже мой!
Маклейн надникна над рамото на Кадуоладър, без да схваща какво точно бе учудило доктора. Патологът бавно се завъртя на стола си.
— Еднакви са.
— Същата група?
— Не. Същата кръв е. По-еднаква няма накъде. За всеки случай ще извърша и ДНК тест, но маркерите са същите.
— И все пак го направи, моля те. — Маклейн се подпря на бюрото зад себе си, опитвайки се да проумее към какво го водят множеството противоречиви факти. Opus Diaboli. Делото на дявола. Нещата не вървяха на добре. — Питър Андрюс още ли е тук? — попита той.
Кадуоладър кимна.
— Само ми се пречка. Миналата седмица трябваше да го откарат в Лондон, но кражбата на трупа на момичето прецака всякакви разписания. Още ги чакам да дойдат и да го приберат.
— Ами кръвта по него?
— Прерязал си е гърлото, Тони. Целият беше в кръв.
— Да, но дали е била само неговата?
— Според мен — да. Почистихме го. Тъй де, Трейси го почисти. Не спомена за нещо нетипично. Какво ти се върти в главата, Тони?
— Не съм сигурен. Тоест май не искам да съм сигурен. Ангъс, ще ми направиш ли една голяма услуга?
— Зависи от услугата. Ако е да се застъпя за теб по време на някоя от онези задушевни сбирки при старши инспектора, опасявам се, че ще ти откажа.
— Не, не става въпрос за това. Чудех се дали би хвърлил още едно око на Питър Андрюс.
— Достатъчно добре съм го огледал. — Патологът изглеждаше леко засегнат, но Маклейн знаеше, че това е само преструвка.
— Знам, Ангъс, но си го оглеждал като самоубиец. А сега искам да го огледаш като жертва на убийство.
52.
Старши инспектор Дъгит го чакаше в оперативната им стаичка. Седеше на стола на Навъсения Боб и внимателно оглеждаше закачените на стената снимки. Маклейн понечи да се изниже, но реши, че понякога човек просто трябва да се изправи срещу неприятностите.
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър?
— Теб не те ли пуснаха в почивка?
— Да, обаче прецених, че ще прекарвам по-ползотворно времето си, ако залавям престъпници. Сещате се, нали? Престъпници? Залавяне?