— Ще я намерим, Джени.
— Така ли? Наистина ли ще я намерите, или го казваш само за да ме успокоиш? — Гласът й прозвуча рязко, гневът си пролича. Затвори вратата и мина покрай него. Маклейн я последва в малката кухня.
— На записите от охранителните камери видяхме как след шоуто поема по Принсес стрийт — каза той. Както правеше кафе, Джени застина и се обърна към него.
— Трябваше да вземе такси.
— Тя е тийнейджърка. Хващам се на бас, че от години спестява парите, които си й давала за таксита.
— Какво е станало след това? Накъде е тръгнала?
— Една кола намали на минаване покрай нея. Тя поговори с шофьора, после се качи. Смятаме, че може да го е познавала отпреди. От интернет.
Джени зарови лице в ръцете си, пръстите й се впиха в бузите и оставиха бели следи по кожата.
— Боже мой, отвлечена е от педофил! Малкото ми момиченце!
Маклейн пристъпи напред, хвана ръцете на жената и ги отдръпна от лицето й.
— Положението не е толкова зле, Джени. Имаме част от номера на колата, марката и модела. В момента я издирваме.
— Но малкото ми момиченце… Тя е… Той е…
— Джени, изслушай ме. Знам, че нещата не са розови, и нямам намерение да те лъжа. Обаче разполагаме с много информация и работим по нея. Всичко е планирано, не е случайно. А това е добра новина.
— Добра новина? Кое му е доброто?
Маклейн се прокле, задето подходи толкова безчувствено. В ситуацията нямаше нищо хубаво, просто някои неща бяха по-малко лоши.
— Това означава, че който и да го е направил, иска Клоуи жива.
Поне засега.
Телефонът зазвъня в мига, в който пъхаше ключа в ключалката на входната врата. Маклейн се изкуши да остави обаждането на телефонния секретар, тъй като последният час, прекаран в успокояване на Джени Спайърс, го беше изцедил. След това си спомни, че касетката на секретаря все още е в чекмеджето на бюрото му. Втурна се и вдигна слушалката, преди звъненето да е спряло.
— Маклейн слуша.
— Сър, радвам се, че ви намерих. Обажда се Макбрайд.
— Какво мога да направя за теб, детектив?
— Става въпрос за Дър… искам да кажа, старши инспектор Дъгит, сър.
Маклейн се досети, че около Макбрайд явно има старши офицери.
— Какво е направил този път?
— Отиде при криминалистите със заповед за обиск, сър. Взе със себе си и всичките ни компютърни специалисти. Възнамерява да арестува Ема Беърд.
56.
Закъсня достатъчно, за да може да свърши нещо полезно, освен да се пречка. Дъгит замина за управлението — несъмнено, за да покаже на началниците си колко е усърден в работата си. Сигурно изобщо не му беше хрумнала мисълта, че хората му щяха да бъдат много по-полезни, ако издирваха Клоуи Спайърс.
Входът на криминологичната лаборатория бе блокиран от униформени полицаи, а когато Маклейн приближи, Дъгит пресичаше паркинга, плътно следван от двама сержанти и окованата в белезници Ема Беърд помежду им. Тя изглеждаше ужасена, а очите й се щураха наляво-надясно в търсене на приятелски настроено лице.
— По дяволите, какво търсиш тук, Маклейн? — Дъгит го видя пръв.
— Опитвам се да ви попреча да допуснете голяма грешка, сър. Не тя е човекът, когото търсите.
— Тони, какво става? — попита Ема. Чул гласа й, Дъгит се обърна и даде нареждания на сержантите:
— Откарайте я в участъка и започвайте да работите по процедурата възможно най-бързо.
— Сигурен ли сте, че идеята е добра, старши инспекторе? — Маклейн наблегна на думата старши.
— Охо, ето го галантния рицар на бял кон, препускащ да спаси приятелката си. Не ме учи как да провеждам разследванията си, Маклейн.
— Тя е една от нас, сър, а вие се отнасяте с нея като с хваната на улицата наркоманка.
Дъгит се обърна към Маклейн и забоде пръст в гърдите му.
— Тя е съучастница в убийството на Джонас Карстеърс. Знае кой го е убил, сигурен съм, и възнамерявам да изтръгна от нея тази информация, преди още някой да умре.
Глупости. Резултатите от кръвния анализ още не бяха излезли. Дъгит отново беше поел в погрешната посока.
— Тя не е никакъв съучастник, сър. Джонас Карстеърс е убит от Сали Дент.
— Какви ги бръщолевиш, Маклейн? Ти пръв я посочи като заподозряна. Не се опитвай сега да се измъкнеш.