— Виждаш ли това? — Докторът посочи множество светли и тъмни сенки по снимките. — Силно раздробени костички на пръстите. При това положение се очаква ръцете да са на кървава каша, например като прегазени от валяк или нещо подобно. Наблюдаваме обаче само охлузвания. Добре де, сериозни, но в никакъв случай не и животозастрашаващи. А после имаме и това. — Свали снимките и закачи нови. — И двете бедрени кости са натрошени. Пищялът също. Ето и тук. — Последва нова серия от снимки. — Ребрата са на парчета. Мисля, че само едно е останало здраво.
Маклейн потрепери, сякаш усетил болката.
— Сбил ли се е?
— Не, не се е сбил. В боя участват двама, а той е бил помлян, без да има възможност да отвърне. Остеопороза в напреднал стадий. Костите са като порцеланови. Трошат се при най-лек удар. Не е трябвало много, за да бъде убит. Предполагам, че парче ребро е пробило белия му дроб и се е удавил в собствената си кръв.
Маклейн погледна към мъртвеца на масата.
— Бил е машинист на влак. Как е можел да изпълнява задълженията си, след като костите му са били в такова състояние?
— Навярно е внимавал много — каза Кадуоладър. — Съмнявам се обаче, че е щял да запази още дълго тайната си.
Патологът се обърна към тялото и продължи аутопсията, а Маклейн зае обичайното си място. Трейси успя да свали частични отпечатъци от охлузванията по врата на мъжа, сетне заедно отвориха гръдния му кош.
— Така и предполагах — каза Кадуоладър след едва ли не безкрайните минути, изпълнени с неприятни жвакащи звуци. — Четвъртото и петото ребро. И двете забити директно в десния бял дроб. В левия също, но само петото. Сърцето също не е в добро състояние. Дори може да се е предало още преди да се е удавил.
След като всичко приключи и Трейси започна да зашива Дейвид Браун, Маклейн последва Кадуоладър в кабинета му.
— Е, каква е присъдата, Ангъс?
— Бил е пребит, вероятно от доста едър мъж, защото тези отпечатъци предполагат дебели пръсти. Обикновено човек на неговата възраст и с неговото тегло би оцелял, но с тези слаби кости и сърце… Можел е да се строполи на земята по всяко време и без боя. Викаш, че е онзи машинист, така ли?
Маклейн кимна.
— Значи, сме късметлии.
— Не може да се каже същото и за него.
— Така е. — Кадуоладър замълча за момент, после се сети нещо. — Между другото, беше прав.
— За кое?
— За онова самоубийство. Андрюс. Огледах още един път тялото и открих под ноктите му незначителни следи от кръв и кожа. Търкал ги е много усърдно, на места буквално си е свалил кожата. Баща му ми каза, че бил направо маниак на тема чистота. Което прави избрания начин за самоубийство още по-странен.
— Имаш ли представа чии може да са кръвта и кожата?
— Пробите бяха толкова малки, че едва стигнаха за обикновен анализ, но със сигурност не са негови. Ако държиш, мога да ги изпратя в лабораторията за ДНК анализ, обаче допускам, че вече знаеш чии са.
Маклейн кимна, но изобщо не му допадаше фактът, че е бил прав.
Върна се в участъка почти по тъмно. Още един напрегнат ден. Още един ден, без да са намерили Клоуи или убиеца на Алисън. Или мистериозния шести мъж. Поне Макреди беше под ключ и нямаше да изчезне. И това беше нещо.
— О, инспекторе. Шефката иска да ви види. — Дежурният сержант Бил го пропусна през задния вход.
— Каза ли за какво става дума?
— Не, само че било спешно.
Маклейн забърза по криволичещите коридори, чудейки се за какво ли го търсят. С лека тревога почука по касата на вратата на шефката. Макинтайър вдигна поглед, от каквото там четеше и му махна да влезе.
— Току-що ми се обади главен инспектор Джеймисън от Централното управление в Глазгоу, Тони. Твоето младо протеже детектив Макбрайд им изпратил някакви интересни снимки и Джеймисън е разтревожен откъде ги имате.
Глазгоу, а не Абърдийн. Маклейн въздъхна с облекчение.
— Значи, са ги разпознали, госпожо?
— Да, разпознали са ги. Фотографиите са от редица случаи от изминалите три години. Може би си спомняш войната за пазара на сладолед.
Маклейн си спомняше, само че не за сладолед се бяха избивали бандитите в Глазгоу.
— От колко различни местопрестъпления са?
— Не каза, но можем спокойно да допуснем, че който е публикувал въпросните снимки в интернет, тогава е имал достъп до информацията на криминалистите в Глазгоу. А тъй като през същия период Ема Беърд се е обучавала в Абърдийн, старши инспектор Дъгит се принуди да я освободи с раболепни извинения.