По дяволите. Ето че пак го направи. Намеси се в чужд случай и го разреши.
— Донякъде го успокоява единствено фактът, че истинският виновник заема килията, освободена от госпожица Беърд.
— Съжалявам, госпожо. Длъжен бях да разследвам задълбочено нейния случай.
— Дори и след като я заведе на вечеря? — Макинтайър повдигна вежди. — Не ме разбирай погрешно, Тони. Мисля, че си много добър детектив, но ако продължаваш да настъпваш хората по мазолите, ще останеш инспектор до края на кариерата си.
Можеха да се случат и по-лоши неща. Не беше от онези, дето драпаха със зъби и нокти за по-висок пост. Всичко, което искаше, беше да залавя лошите.
— Ще го имам предвид, госпожо.
— Запомни го, Тони. И ден-два не се мяркай пред Чарлс Дъгит, ясно? Направо е откачил.
Маклейн тръгна с бърза крачка през участъка с надеждата, че няма да срещне никого, който да го забави. Трябваше да запише всичко, което му се въртеше в главата, преди да го забрави. Имаше връзка между Около, Андрюс, Дент и Браун. Всеки беше свидетел на смъртта на предходния. Не му се мислеше как всичко това се съчетаваше с казаното от мадам Роуз. Трябваше да има рационално обяснение, но най-доброто, което му хрумваше, бе, че някой е манипулирал тези хора. Първо да убият определен човек, след което да се самоубият. Дали беше възможно? Ако да, кой бе убил Браун и го бе захвърлил в уличката, и къде беше сега? И кого беше убил Браун?
Върху купчината документи на бюрото му го чакаше писмо. Взе го и му направи впечатление, че адресът е написан на ръка, а логото беше на адвокатска кантора „Карстеърс Уедъл“. В плика имаше един-единствен дебел лист хартия, изписан със засукан почерк, припрян и труден за четене. Обърна го и видя подпис, а под него отпечатаното име на Джонас Карстеърс. Седна зад бюрото си и светна лампата, за да чете по-лесно.
Драги Антъни,
Ако четеш това писмо, значи, съм мъртъв и възмездието за греховете на младостта ми най-сетне ме е сполетяло. Няма оправдание за стореното от мен. Това бе отвратително престъпление, за което несъмнено ще горя в ада. Но поне мога да се опитам да обясня всичко и евентуално да се опитам да поправя нещата.
Познавах много добре Барни Смит. Заедно ходихме на училище, след което заедно дойдохме в Единбург. Тук се запознах с Бакън Стюарт, Бърти Фаркър и Тоби Джонсън. Когато войната започна, заедно се записахме в армията и ни изпратиха в Западна Африка. Бяхме в разузнаването, осуетявахме стремежите на Хитлер да се добере до полезна за него информация. Бяхме добри в това. Войната обаче променя хората, а в Африка видяхме неща, на които никой не бива да става свидетел.
Търся си извинения, но нищо не може да оправдае това, което сторихме през четиридесет и пета, когато се завърнахме у дома. Горкото момиче умираше толкова дълго. Нощем още чувам писъците и. Сега намериха останките и, а клетият Барни и Бакън бяха убити. Аз съм следващият, за когото ще дойде звярът. Усещам как се приближава. След като си отида, само един от нас ще остане жив. Този, който започна всичко.
Не мога да ти кажа името му, защото ще престъпя клетвата, с която съм обвързан и която ме задължава повече от честта ми. Ти обаче го познаваш, Тони. Той също те познава. Това е мъжът, от когото се възхищавахме, който на няколко пъти ни спаси живота през войната и който ни подлъга да участваме в това безумие. Той ще събере около себе си други млади глупаци и ще се опита да повтори ритуала. Това е единственият начин, по който може да се защити. Страхувам се, че ще бъде погубена друга невинна душа. Но ако се провали, онова, което затворихме, ще бъде пуснато на свобода и ще убива. То се храни с насилие — то е неговият живот.
Има няколко неща, които баба ти ме помоли да ти предам. Неща, които не искаше да узнаеш, докато е жива. Които намираше за дълбоко смущаващи, болезнени, дори срамни, макар и тя самата да не носеше никаква вина. В това писмо няма да говоря за тях, ще го направя лично, лице в лице, или ще ги отнеса в гроба. Навремето изглеждаха значими, но истината е, че са маловажни. Очевидно ти не се превърна в човека, в когото тя се боеше да не се превърнеш, така че може би ще е най-добре да оставя нещата такива, каквито са.
Днес промених завещанието си и ти оставям всичко, което ми принадлежи. Моля те, разбери, не се опитвам да успокоя съвестта си. Аз съм прокълнат и го знам. Ти обаче можеш да поправиш онова, което аз, Барни и другите извършихме. Това е единственото, с което мога да помогна след смъртта си.